ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1397
София, 05. декември 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4262 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 17/07.03.2013 на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 378/2012, с което е отменено частично решение № 268/25.10.2012 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 2284/2011, като е уважен до размера на 5.000,00 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът М. Н. М., представляван от адв. Р. С. от Б., като счита, че иска за обезщетение на имуществените вреди въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за последиците от непререгистрирането на събирателно дружество до изтичането на срока да това по Закона за търговския регистър и за действието на запора на кораб по отношение на фактическата власт и правото на собственика да го ползва, а по иска за обезщетение на неимуществените вреди въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Недоволна от решението в частта, в която е уважен иска за обезщетение на неимуществените вреди е П. на Р. Б., представлявана от прокурора Кр. С., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да се произнесе по възраженията за причиняване на увреждането поради изключителна вина на пострадалия и за съпричиняването на вредите от негова страна, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 08.02.1994 до 19.12.2004 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в квалифицирана контрабанда – престъпление по чл. 242, ал. 4 НК, като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция”. В резултат на това в продължение на повече от 14 години (значително над разумния срок) ищецът е изпитвал стрес и притеснение от упражнената наказателна репресия и от това, че е обвинен в тежко умишлено престъпление, останал е без работа продължително време, което се е отразило и на семейните му отношения, заминал е да работи в чужбина отделно от съпругата си. В този период той е имал и здравословни проблеми, но по делото не са представени доказателства уврежданията на здравето му да е причинено от наказателното преследване.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените материалноправен въпрос за последиците от непререгистрирането на събирателно дружество до изтичането на срока да това по Закона за търговския регистър и за действието на запора на кораб по отношение на фактическата власт и правото на собственика да го ползване обуславят решението по делото и процесуалноправен въпрос за задължението на съда да се произнесе по възраженията за причиняване на увреждането поради изключителна вина на пострадалия и за съпричиняването на вредите от негова страна, не обуславят решението по делото. Въззивният съд не се е произнесъл по материалноправния въпрос, тъй като доказателствата, че ищецът е правоприемник на търговското дружество, собственик на кораба, едва с въззивната жалба (след изтичането на преклузивния срок по чл. 147, т. 1 ГПК), а по процесуалноправния въпрос съдът не се е произнесъл, защото не следи служебно за правилността на първоинстанционното решение, а прокуратурата не е представила писмен отговор на въззивната жалба. Материалноправният въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост обуславя решението по иска за неимуществени вреди, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на № 17/07.03.2013 на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 378/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.