3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1398
гр. София, 08.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6112 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 24.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 23/2014 г. от състав на Окръжен съд – Монтана.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е възникнало трудово правоотношение, въпреки непредставянето от страна на ищцата на трудов договор. Съдът е приел, че ищцата е заявила, че не разполага с екземпляр от трудовия договор, като на това основание е приел и за допустим иска за установяване на съществуване на трудово правоотношение за допустимо, предвид направеното искане за представяне на трудовия договор от ответника, направено от страна на ищцата с исковата молба, както и отговора на ответника, че трудов договор не е сключван. В конкретния случай ищцата твърди, че от 19.05.2010 година е работила като специалист-… по трудов договор с ответното дружество – работодател, който трудов договор е прекратен със заповед № 81 от 14.01.2013 година, считано от същата дата. Възражението на ответника е, че такъв не е сключван и следователно не съществува трудово правоотношение между него и ищцата. Съдът е приел, че трудовото правоотношение възниква със сключване на трудов договор между работника или служителя от една страна и работодателя от друга. За действителност на трудовия договор разпоредбата на чл. 62 от КТ предписва задължителна писмена форма, като по изключение, когато не е налице писмено обективирана воля за сключване на трудов договор може да се приеме, че е налице трудов договор, но за целта е необходимо да са налице други писмени доказателства, които да съдържат съществени елементи на договора : място на работа, наименование на длъжността и характер на работата, определено трудово възнаграждение. Въззивния съд е приел, че трудов договор не е представен, но в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от ответното дружество, е посочен такъв – № 2/19.05.2010 година, посочена и длъжността на ищцата- „специалист лесовъдство”; в издадените от самия ответник удостоверения образци УП-2 и УП-3 се съдържат категорични данни за длъжността, която е заемала ищцата; за трудовото й възнаграждение; за продължителността на работния й ден – 8 часа; за времето, през което същата е била на работа в дружеството. Съдът е приел още, че и самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение сочи на извод, че ответникът приема, че такова правотношение съществува, още повече, че след завеждане на делото ответното дружество е издало и втора заповед /л.64 от делото на БРС/, с която е уволнило дисциплинарно ищцата по делото. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По първия правен въпрос, относно изискването за писмена форма на трудовия договор, съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, доколкото не е отрекъл, че трудовия договор следва да е сключен в писмена форма. Напротив, изрично в мотивите си, въззивния съд е приел, че трудовия договор следва да е сключен в писмена форма, но е приел, че доказването му, при липса на такъв у ищеца, може да се извърши с други писмени доказателства. В тази насока е поставен и втория правен въпрос, относно доказателствените средства, с които е допустимо установяването на трудово правоотношение, при липса на представен по делото писмен трудов договор. В тази насока се твърди, че съдът е процедирал в противоречие с решение №943/2019 г., по гр.д.№ 4902/2008 г. на ВКС, ІV отд., както и решение № 612/2011 г. по гр.д.№ 1024/2009 г. на ІV отд. И двете решения на ВКС са постановени по реда на чл.290 ГПК и съгласно тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представляват задължителна съдебна практика. В тях ВКС е приел, че за установяването на съществуването на трудов договор са допустими свидетелски показания, признания на работодателя, съдържащи се в други документи или други доказателства, установяващи съдържанието на документа. Въззивния съд не се е отклонил от тази задължителна съдебна практика, поради което липсва и соченото противоречие, като касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По правния въпрос относно допустимите доказателствени средства в хипотеза, при която трудовия договор е загубен или унищожен, съдът не е формирал правни изводи, поради което така поставения правен въпрос е неотносим към спора.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 23/2014 г. от състав на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.