О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1398
София 08.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1051 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „В”ООД гр. К. чрез процесуалния представител юрк. Величка Г. срещу решение № 44 от 16.04.09г.по в.гр.дело № 95/09г.на Кърджалийския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 132 от 14.01.09г.по гр.дело № 614/08г.на Кърджалийския районен съд за уважаване на исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от М. И. П..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 11 от 7.07.08г.,с която ищецът М е уволнен дисциплинарно на основание чл.330 ал.2 т.6 във вр.с чл.190 ал.1т.4 и т.7,чл.188 т.3 и чл.126 т.2 от КТ за това,че на 27.06.08г.е консумирал голямо количество алкохол на работното си място – звено язовир „Б”,е незаконосъобразно,тъй като са нарушени императивните изисквания на чл.193 ал.1 от КТ.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. За да е налице това основание следва произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона,за да възприемат друго и т.н.какъвто не е настоящия случай. По повдигнатия правен въпрос относно процедурата при поискването на писмени обяснения от работника преди налагане на дисциплинарно наказание има утвърдена съдебна практика,която приема,че фактът на поискване на обясненията от работника,респ.на поканването на работника или служителя да бъде изслушан може да се установява с всякакви доказателства. Тежестта на доказване на поискването на обясненията е върху работодателя. В случая спорният въпрос дали работодателят е изпълнил задължението си да покани работника да даде обяснения във връзка с вмененото му дисциплинарно нарушение и доколко недаването на обяснения е по вина на работника е въпрос на доказване на конкретни факти. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 44 от 16.04.09г.,постановено по гр.дело № 95/09г.на Кърджалийския окръжен съд по жалба на „В”ООД гр. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.