О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1398
София, 30.12.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 1284/2009 година и за да се произнесе съобрази следното
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 505 от 12.12.2008 г. по гр.д. № 184/ 2008 г. на Смолянски районен съд, оставено в сила с решение № 11 от 2.06.2009 г. по гр.д. № 56/2009 г. на Смолянски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Й. Ч. и А. Ч. за разваляне поради неизпълнение на договора, сключен от техния наследодател Д, с който той прехвърлил на ответниците недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Ищецът А. Д. Ч. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че ответниците не са изпълнявали задълженията си по договора и че съдът неправилно е приел, че прехвърлителят през по- голямата част от времето на действие на договора не е имал нужда от издръжка и затова недаването на такава не представлява неизпълнение на договора и не е основание за развалянето му. Неправилно били преценени показанията на свидетелите и другите доказателства по делото, както и данните за трансформиране на задължението в парично.
Относно допустимостта на касационното обжалване ищецът се позовава на противоречие с практиката на ВКС, представена от решения по конкретни дела, а не актове на задължително тълкуване, поради което следва да се приеме, че поддържаното основание е по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а не по т.1. Като съществени въпроси, определящи изхода на делото, се поставят този дали се дължи изпълнение / и съответно има ли неизпълнение/, когато прехвърлителят няма нужда от гледане и издръжка, допустимо ли е частично изпълнение чрез предоставяне на определена парична сума, както и това, че ответниците носят доказателствената тежест за установяване изпълнението на договора и ако не са го провели успешно, искът подлежи на уважаване.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Считат че не са налице и основания за допускането й за разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са брат и сестра, деца и единствени наследници по закон на покойния Д. Ч. , починал през 2006 г. Преживе, с нот.акт № 209 от 2.07.92 г. той прехвърлил на своя брат и съпругата му собствения си недвижим имот, представляващ ? ид. ч. от дворно място в гр. С., квстово и източната половина от двуетажна жилищна сграда- близнак, построена в мястото, срещу задължение за купувачите да поемат издръжката и гледането му. Предявеният иск има за предмет разваляне на договора, тъй като ответниците не са изпълнявали задълженията си по него, както и иск по чл.108 ЗС за предаване владението на имота, който е обусловен от уважаване на първия иск. За да отхвърли иска по чл.87, ал.3 ЗЗД въззивният съд е изложил съображения, че ответниците са престирали дължимите грижи и издръжка съобразно конкретните потребности на прехвърлителя. По делото са оформени две групи противоречиви свидетелски показания, като съдът е приел, че трябва да кредитира тези на св. Ж, тъй като са били съседи и приятели на прехвърлителя и са имали преки и постоянни впечатления за отношенията между страните, като е съобразил и данните за отношенията между ищеца А. Ч. и баща му, които сочат, че бащата е помагал на сина си с пари, а не обратното.
Според касатора първият съществен за делото материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е свързан с приетото от него, че за да е налице неизпъленние на договора за гледане и издръжка, следва да се установи на първо място, че прехвърлителят се е нуждаел от издръжка и съответно от грижи и гледане. В тази връзка касаторът представя р. № 1* от 29.10.2008 г. по гр.д. № 4405/2007 г. на ВКС, ІІ г. о. и твърди, че решението на въззивния съд е в противоречие с изразената в него практиката на ВКС.
За да е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е необходимо по даден материалноправен въпрос да е изразено различно становище, като при това трябва въпросът да е бил съществен и за двете дела. При съпоставяне на фактическите обстоятелства, обусловили двете решения и правните изводи на съда е видно, че такова противоречие в случая не съществува. По цитираното р. № 1* искът за разваляне на договора е уважен поради пълна липса на изпълнение и признание за това от страна на ответниците. Главните доказателствени усилия на ответниците са били насочени не да установяват изпълнение на договора, а че същият е симулативен и едно от обстоятелствата, което според тях доказва тази симулативност, било, че прехвърлителят повече от 10 години не бил заявил претенции за изпълнение и че нямал нужда от жилище, грижи и издръжка. По този повод съдът е направил и заключението, че задължението за издръжка и гледане не е обусловено от наличието на нужда от тях и че евентуалната липса на такава е без значение за изпълнението му, но касаторът се позовава на този извод извън контекста на цялото решение. По същия начин е изваден от общия смисъл на решението и доводът на въззивния съд, че за да е налице неизпълнение следва на първо място да се установи, че прехвърлителят се е нуждаел от издръжка и гледане. Това се вижда от другите разсъждения на съда, които свързват изпълнението с конкретните потребности на прехвърлителя, така както те са се проявили през последните години от живота му, когато е бил болен и ответниците са престирали съответните грижи и издръжка.
От данните по делото е видно, че насоката на ищцовите твърдения е била по- скоро за наличието на други прикрити отношения, свързани с това, че през 1991- 92 г., когато е прехвърлен имота, родителите им са били в развод и че поради възрастта на баща им- тогава на 53 години , напълно работоспособен и със собствени трудови доходи, той не се е нуждаел от гледане и издръжка, както е посочено в договора. Има данни за влошени отношения и между ищците и баща им. Тези обстоятелства навеждат на мисълта, че се твърди договорът да е сключен с друга цел, насочена срещу законите наследници или по други лични съображения на прехвърлителя за запазване на имуществото му, но тъй като не са поставени като предмет на спора, тези обстоятелства са разгледани само в рамките на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, а в този смисъл следва да се обсъждат и в производството допустимостта на касационното обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос за разпределяне на доказателствената тежест между ищците и ответниците по един иск по чл.87, ал.3 ЗЗД. В тази насока нито решението на въззивния съд, нито цитираните решения на ВСК по конкретни казуси не се отличават с друго разбиране освен общоприетото, че всяка страна трябва да докаже тези обстоятелства, от които черпи благоприятни за тезата си последствия. В настоящия случай искът е отхвърлен не поради нарушение, а в съблюдаване на този принцип, залегнал в чл.127 ГПК / отм/, тъй като ответниците са доказали становището си, че са изпълнявали задълженията си и са изправна страна по договора. Ищците е следвало да доказват обстоятелства, сочещи на неизпълнение на договора, което не са сторили успешно и това е обусловило неблагоприятния за тях изход на делото. В същия логически смисъл са и представените решения на ВКС № 1187/ 12.12.2008 г. по гр.д. № 4985/2007 г. на V г.о., р. № 988 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 4310/2007 г. на ІІІ г.о, р. № 1113/ 20.01.2009 г. по гр.д. № 4522/ 2007 г. на І г.о. и р. № 737/18.11.2004 г. по гр.д. № 100/ 2004 г. на ІІ г.о. В по-голямата си част изложението към касационната жалба е свързано с обсъждане правилността на доказателствените изводи на съда, но те не обосновават допустимост на касационното обжалване.
В аспект на изпълнение на договора е разгледана и декларацията, подписана от прехвърлителя на 3.05.1994 г. за получаване на сумата 20 000 лв., като в съответствие със съдебната практика е прието, че се касае за допустима и уговорена по взаимно съгласие между страните частична трансформация на задължението в парично, без това да освобождава ответниците от задължението да престират изцяло дължимите грижи и издръжка.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 2.06.2009 г. по гр.д. № 56/2009 г. на Смолянски окръжен съд.
Осъжда А. Д. Ч. от гр. С., с. С. да заплати на А. А. Ч., М. Г. Ч. и А. А. Ч. разноски по делото за производството по чл.288 ГПК в размер на 350 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: