1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1399
С., 10.12. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 650 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. Д. М.-М. от АК-Стара З., против въззивно решение № 78 от 28.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 115/2012 г. на Сливенския окръжен съд, в частите му, с които е отменено решение № 40 от 21.12.2011 г. по гр.д. № 2935/2009 г. на Сливенския районен съд по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 2 КТ и на З. Д. И. от [населено място] е присъдена сумата от 2 596,84 лв. – обезщетение за принудителна безработица, за периода от 19.06.2009 г. до 19.12.2009 г., като първоинстанционното решение, с което за уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, е потвърдено.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът [фирма] поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по правния въпрос за пасивната материална и процесуалноправна легитимация, обуславяща допустимостта на предявените искове. Поставен е и въпросът, когато в хода на производството по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се установи, че трудовите правоотношения са преминали при друг работодател на основание чл. 123а КТ, следва ли като ответник да се конституира новия работодател и следва ли работникът да бъде възстановен при него и в задължение на съда ли е да посочи при кой работодател възстановява работника на заеманата преди уволнението длъжност, с твърдението, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба З. Д. И., чрез пълномощника си адв. Л. А. от АК- С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че ответникът е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря в качеството си на работодател. Позовал се е на представените по делото доказателства, установяващи извършване на структурна промяна, при която ответникът е прекратил съществуването на едни структурни звена и е създал нови структури – в конкретния случай в хода на производството по делото прекият работодател на ищцата – Административен регион – Юг” [населено място], поделение на [фирма], е закрит с решение на УС на [фирма] на 03.11.2009 г. и документацията е била предадена на Централно управление на [фирма], поради което ответникът [фирма] притежава работодателска правоспособност по см. на § 1, т. 1 ДР на КТ. Прието е също така, че в хода на производството трудовите правоотношения с работниците и служителите на Административен регион – Юг” [населено място]/закрит/, поделение на [фирма] са преминали към неучастващо по делото лице [фирма], по силата на сключен с него рамков договор за извършване на конкретни услуги. В него изрично са уредени и трудовите правоотношения с работниците и служителите на БТК при условията на чл. 123 и чл. 123а КТ, т.е. налице е прехвърляне на дейности, при които са запазени трудовите правоотношения на работниците и служителите на БТК. По съществото на спора е прието, че дисциплинарното уволнение на ищцата, независимо, че през м. април 2008 г. тя е извършила тежко дисциплинарно нарушение – участвала е в извършване на престъпление – квалифицирана кражба на вещи, собствени на нейния работодател, е незаконно, тъй като уволнителната заповед е издадена след изтичане на установения в чл. 194 КТ преклузивен срок. Така нарушението, квалифицирано като тежко дисциплинарно, е било извършено през м. април 2008 г. Ищцата е дала писмени обяснения по чл. 193 КТ на 04.11.2008 г., а заповедта е била издадена на 18.06.2009 г.
Поставеният в изложението към касационната жалба от касатора правен въпрос за материалната и процесуалноправна легитимация да отговаря като работодател по трудовото правоотношение е от значение за изхода на спора, но той е решен от въззивния съд в съответствие с постановената по този въпрос задължителна съдебна практика, съдържаща се в решение № 686 от 06.12.2010 г. по гр.д. № 133/2010 т. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, което изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В него е прието, че централата на дружеството е правоприемник на задълженията, които произтичат от факта на прекратяване на трудовите правоотношения с нейни поделения/икономически или организационно обособени структури/, предвид прекратяването на последните, щом този факт е настъпил по волята на нейните управителни органи. Т.е. няма пречка исковете по чл. 344, ал. 1 КТ да бъдат предявени, както срещу клона, който в случая в хода на производството по делото в резултат на структурни промени е закрит, така и срещу принципала – юридическото лице, в чиято структура е бил той. Вторият правен въпрос относно това, когато в хода на производството по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се установи, че трудовите правоотношения са преминали на основание чл. 123а КТ към друг работодател, следва ли като ответник да се конституира новия работодател и следва ли работникът да бъде възстановен при него и в задължение на съда ли е да посочи при кой работодател възстановява работника на заеманата преди уволнението длъжност, в конкретния случай не е обусловил изхода на спора, поради което по него не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Независимо от това, този въпрос е решен от въззивния съд в обжалваното решение при правилно приложение разпоредбите на чл. 123, респ. чл. 123а КТ за правоприемство на трудовите права и задължения, а именно, че трудовото правоотношение с работника не се прекратява с прехвърляне на определени дейности от работодателя на друг правен субект, а то продължава действието си и при приобретателя – новия работодател. Т.е. макар самото уволнение да е извършено от работодателя-прехвърлител, тези норми на КТ, в зависимост от конкретната хипотеза на прехвърляне, предоставяне под наем, концесия и пр., осигуряват на работника възстановяването му на работа при работодателя-приобретател в случай на доказване незаконността на уволнението.
Ето защо, заявеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в случая не е налице, тъй като доколкото точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но неправилна съдебна практика, а развитието на правото е предпоставено от обективната нужда чрез корективно тълкуване да бъде отстранена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, то такива доводи не са изложени, а и нормите на чл. 123 и чл. 123а КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като по приложението им е налице непротиворечива съдебна практика, съобразена в обжалваното въззивно решение.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, когато бъде допуснато касационното обжалване, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 78 от 28.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 115/2012 г. на Сливенския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 2796/03.05.2012 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на З. Д. И. от [населено място] направените по делото за настоящата инстанция разноски в размер на 200/двеста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: