3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1399
гр. София, 08.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6273 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. С. против решение от 13.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 75/2014 г. от състав на Окръжен съд – Монтана.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивния съд е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.59, ал.9 СК. Съдът е приел, че раждането на ново дете в семейството на бащата на детето, комуто са предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето на страните по делото. Съдът е приел, че не е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е определен бащата да упражнява родителските права, тъй като раждането на ново дете на бащата от съжителството с друга жена не се отразява негативно на отношението както на бащата към детето, така и на втората му съпруга. В тази насока, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, свидетелствуващи за факта, че в новото семейство на бащата детето се чувства добре, за него се полагат ежедневни грижи както от бащата, така и от А. А., с която той съжителства, както и че раждането на ново дете на бащата не се е отразило негативно на детето С.. Прието и въз основа на социалния доклад по делото, че малолетния С. има установена среда в семейството на баща си, в която се чувства сигурен и спокоен, получава в достатъчна степен грижи, внимание, осигурено му е необходимото за възпитанието и израстването му. Фактът, че майката на малолетния се е завърнала в Република България и си е намерила работа в [населено място], не налага промяна на местожителството на детето от дома, в който то е живяло до настоящия момент в [населено място], още повече, че бащата по никакъв начин не препятства контактите на детето с майката.
Съдът е приел, че не следва да се изслушва детето от съда, тъй като това не е задължително, доколкото законът предвижда това да се извърши при положение, че детето е навършило 10 години. В останалите случаи изслушването е факултативно, като съдът е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства за решаването на спора по същество, без да се налага изслушването на детето от състава на съда.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочените въпроси са свързани с това, представлява ли раждането на второ дете от друг брак на родителя, комуто са предостави за упражняване родителските права обстоятелство, налагащо промяната на родителските права и следва ли съдът да изследва това обстоятелство при произнасяне по иск с правно основание чл.59, ал.9 СК и следва ли съдът да събере доказателства това, кой от двамата родители притежава по-добри родителски качества. Съдът не е игнорирал обстоятелството, че родителят, комуто са предостави за упражняване родителските права има второ дете, от втори брак, но е приел, че това не се отразява негативно както на психическото състояние на детето, така и на условията, при което то се отглежда и възпитава. В тази насока съдът е съобразил трайната и задължителна съдебна практика, според която решаващо значение за определянето, респ. промяната в предоставянето на родителските права за упражняване, е интересът на детето. Наличието на задължителна съдебна практика по този въпрос и съобразяването й от страна на съда в обжалваното решение, води до липсата на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът не е отрекъл задължението си да събере доказателства за това, кой от двамата родители притежава по-добри родителски качества и въз основа на това да прецени интереса на детето във връзка с определянето на това на кой от двамата родители да възложи упражняването на родителските права, респ. да промени същите, поради което поставения в тази насока правен въпрос не е разрешен при отрицателен отговор на така поставения правен въпрос. Съдът не е приел също така, че в интерес на детето е то да бъде отглеждано от втората съпруга на бащата, вместо от майката, като фактът на наличието на втората съпруга в семейството на бащата е отчетен от съда единствено при преценката на обстоятелствата, свързани със спокойното и нормално отглеждане на детето в семейството на бащата, поради което правния въпрос, поставен от касатора в тази насока също не е относим към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 75/2014 г. от състав на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.