О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1399
гр.София, 09 декември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 4765 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. К. чрез адвокат В. В. от АК-П. срещу решение № 816 от 07.05.2015 г. по в.гр.д. № 818/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което се потвърждава решение № 29/14.01.2014 г. по гр.д. № 53/2014 г. на Повдивския районен съд, с което е уважен иска на Н. Г. Т. за сумата от 6000 евро, възнаграждение по договор за строителство от 02.07.2013 г. на жилищна сграда в [населено място], ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, на основание чл.266, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към касационна жалба се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите, съобразила ли се е въззивната инстанция с начина, доказателствените средства, с които се установява едно или друго фактическо положение при сключен договор за изработка за строителство на жилищна сграда; допустимо ли е установяването на определени фактически положения при строителството, както и неговото приемане от възложителя да се извършва със заключения на вещи лица; следвало ли е въззивната инстанция да даде указания относно начина на подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на такива доказателства. Изложени са съображенията, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Н. Г. Т., чрез адвокат Р. П. от АК-П. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата и твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е сключил валиден договор за изработка с ответника и е изправна страна по възникналото правоотношение, тъй като е изпълнил строителните работи до етап кота „0”. Съдът е установил с помощта на заключенията на вещи лица по делото в единична и тричленна съдебно-технически експертизи, че възложената от ответника работа е била извършена в количествено и качествено отношение на етап кота „0” в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003 г., независимо от допуснатите пропуски при съставянето на актове и протоколи по време на строителството. Съобразявайки експертните заключения и подписания констативен акт от 26.11.2013 г. (образец 3) за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е приложен по отношение на застрояването, въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд, че строежът е изпълнен според уговореното между страните. Направеното от ответника възражение за прихващане със сумата 5000 евро, платена авансово като капаро, съдът е отхвърлил, тъй като според клаузата на чл.8.6 от договора, капарото е част от възнаграждението за цялата възложена работа и подлежи на връщане след преустановяване на облигационната връзка между страните при виновно неизпълнение на договора или при окончателното разплащане на дължимото възнаграждение след построяване на двуетажната жилищна сграда.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като въпросите, съобразила ли се е въззивната инстанция доказателствените средства, с които се установяват релевантните за правния спор факти и допустимо ли е установяване на определени фактически положения с помощта на вещи лица, по своето съдържание представляват оплакване за фактическите и правните изводи на съда, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което е касационно основание за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Изложените от касатора доводи са конкретно посочени, но те не съставляват основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в производството по чл.288 ГПК не могат да се проверяват изводите на съда във връзка с правилното приложение на материалния закон към установените по делото факти. Касационните оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост на обжалваното решение са предмет на разглеждане от настоящата инстанция след допускане до касационно обжалване по конкретно формулиран въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касация, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй с него се определят рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора и въз основа на тях е приел, че страните са обвързани от валиден договор за изработка, а по въпроса дали е изпълнено строителството на съответния етап, за което са били необходими специални знания, съдът е приел, че ищецът е изпълнил задълженията си да осъществи строителството на предвидената за построяване жилищна сграда до етап кота „0”, като се е позовал на заключения на вещи лица, съгласно изискванията на чл.195, ал.1 ГПК. Изложените в тази връзка доводи за процесуални нарушения при установяването на релевантните за спора факти /”фактически положения при строителството”/ са касационни основания по съществото на спора и не може да обосноват допускане на касационно обжалване без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираният процесуалноправен въпрос, следвало ли е въззивната инстанция да даде указания относно начина на подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на такива доказателства, също не обосновава допускане до касационно обжалване, тъй като независимо, че обуславя крайните изводи на съда, по отношение на този въпрос не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В обжалваното решение се приема, че проверката за изпълнение на съответния строителен етап при изграждане на обекта изисква специални познания и при липсата на констатирани нарушения при назначаването и приемането на заключенията на вещите лица за релевантните по делото факти, изпълнението е в съответствие с одобрената проектна документация независимо от пропуските в съставените протоколи и актове по време на строителството. Изводите на съда са в съответствие с разясненията на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което единствено съдът може да прецени дали установяването на опреден факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Когато пред първата инстанция е поискано да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси и такава не е била допусната, но във въззивната жалба страната се е позовала на процесуално нарушение, което е попречило използването на това доказателствено средство, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. В случая, съдът е приел, че не са извършени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, а назначените експертизи установяват релевантния за спора факт, че строителството е изпълнено до етап кота „0”, с оглед на което се дължи уговореното възнаграждение за извършените строително-монтажни работи. Предвид изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 816 от 07.05.2015 г. по в.гр.д. № 818/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.