Определение №1399 от по гр. дело №1057/1057 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 1399
                                           София 08.10.2009г.
 
 
 
               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1057 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Я. Й. чрез адв. Б срещу решение № 346 от 23.03.09г.по в.гр.дело № 1601/08г.на Варненския окръжен съд,в частта му,с която са уважени исковите претенции по чл.106 ал.5 от СК ,предявени от В. Ц. В.,като родителските права по отношение на И. В. Ц. ,с ЕГН  са предоставени на бащата ; майката е осъдена да заплаща в полза на И. Ц. месечна издръжка в размер на 70 лв;определен е режим на лични контакти на майката с детето И.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата,което е в приложното поле на основанията за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Прилага копия от решения на състави на ВКС.
В отговор по чл.287 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата В. Ц. В. моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос относно това кога е налице изменение в обстоятелствата,при което могат да се изменят мерките относно упражняването на родителските права и кога може да се счита,че новоопределените мерки са в интерес на детето не са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че след постановяване на решението от 3.05.06г.за прекратяване на брака между страните,с което упражняването на родителските права върху родените от брака деца И. и М. са предоставени на майката,е настъпила промяна в обстоятелствата –понастоящем детето И. е на 17 г.,като от три години живее заедно с баща си и неговите родители в нормални битови условия и при нормално отглеждане,като взаимоотношенията им са хармонични,основани на привързаност и доверие. От друга страна общуването с майката е проблемно въпреки добрите й родителски качества и оказването на натиск върху И. и връщането в дома й крие рискове за развитието на детето. Ето защо съдът е изменил постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права и ги е предоставил на бащата. Така определените мерки относно упражняване на родителските права са в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч. ППВС № 1/1974г.,която е съобразена с интереса на детето. Приложените съдебни решения са относими към настоящия доколкото третират въпроса за необходимите предпоставки,които обуславят възможността за изменение на взетите мерки относно упражняването на родителските права и предписването на нови,но касаят друга фактическа обстановка.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК –правен въпрос,разрешен в противоречие със съдебната практика. Противоречива съдебна практика е налице когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. В случая не се сочат и не се представят влезли в сила решения,които да установяват противоречивата съдебна практика.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 346 от 23.03.09г.,постановено по гр.дело № 1601/08г.на Варненския окръжен съд по жалба на П. Я. Й..
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top