О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1399
гр.София, 17.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 954 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. В. и Х. А. В., приподписана от пълномощника им- адв. Ел. Н. срещу въззивно решение № 78 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 30/2009 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 3.11.2008 г. по гр. д. № 1995/2007г. на К. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Х. В. и Х. А. В. срещу И. Н. Д., К. П. Д., Е. Й. Н., И. Й. Н. и Й. И. Н. иск за прогласяване за нищожен сключеният с нот.акт № 125/2005 г. на нотариус И. Г. договор за покупко-продажба на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, в частта с която е признато за установено, че съставеното на 18.05.1991 г. саморъчно завещание от С. С. К. е нищожно и е отменен на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ нот.акт № 45/2005 г. на нотариус И. Г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба И. Н. Д. и К. П. Д., в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са подали писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск за прогласяване за нищожен договор за покупко-продажба по нот.акт № 125/2005 г., с който ответниците Е. Й. Н., И. Й. Н. и Й. И. Н., като законни наследници на С. К. са продали на И. Н. Д. и К. П. Д. сънаследственият апартамент № 4, ет.1, вх. А, находящ се в гр. Н., ул. “. № 26, въззивният съд е приел, че договора не е сключен при заобикаляне на закона. Приел е, че ответниците прехвърлители са собственици на процесния имот по наследствено правоприемство от С. К. и че сключеният договор за покупко-продажба е валиден.важил е предявеният от ответниците инцидентен установителен иск, като е приел, че съставеното на 18.05.1991 г. от С. К. саморъчно завещание, с което процесния имот е завещан на жалбоподателите е нищожно, тъй като не е подписано от завещателя и на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е отменил издаденият въз основа на завещанието констативен нот.акт.
В изложение за допускане на касационно обжалване като основания се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото свързан с валидността на договор за покупко-продажба, сключен при заобикаляне на закона, като този въпрос бил разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложените съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Общото посочване на предмета на предявения от жалбоподателите иск по чл.26, ал.1 ЗЗД в хипотезата “заобикаляне на закона” не е достатъчно за да се приеме, че е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивният съд е отхвърлил иска, защото по делото не е доказана посочената хипотеза на чл.26, ал.1 ЗЗД, на която жалбоподателите са основали иска за нищожност на сделката, поддържайки, че наследниците на С. К. не са собственици на апартамента. Договорът за продажба на изцяло чужда вещ не е нищожен, а доколкото въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил собственост на наследниците на С. К. , и че саморъчното завещание на което жалбоподателите основават правото си на собственост е нищожно, касае правилността на обжалваното решение, което може да бъде предмет на проверка само ако се допусне касационно обжалване при наличие на някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченият от жалбоподателите въпрос за срока, в който може да са заяви правопрекратяващото възражение за придобивна давност и задължението на съда да го разгледа е извън предмета на иска по чл.26, ал.1 ЗЗД. Останалите въпроси, с което се обосновава допустимостта на касационното обжалване са относими към правилността на решението по същество, докато в производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд преценява единствено дали касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане при наличие на приложното поле по чл. 280 ГПК, поради което не дължи произнасяне по тези доводи в акта си по чл.288 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на В. касационен съд по повдигнат от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на неясни или непълни правни норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, материалноправните норми на ЗЗД, уреждащи нищожността на договорите, сключени при заобикаляне на закона са ясни и точни и не се нуждаят от тълкуване. По тези въпроси има последователна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от коригиране. Жалбоподателите не са обосновали как приетото от въззивния съд разрешение, че договорът за покупко-продажба не е сключен при заобикаляне на закона е в противоречие с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 78 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 30/2009 г. на С. окръжен съд, по касационната жалба на А. Х. В. и Х. А. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :