О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 10.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. №781/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. К. В. срещу решение №272 от 4.11.2015г., постановено по в.т.д.№457/2015г. по описа на Варненски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение от 17.04.2015г. по т.д.№1050/201г. на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от Д. В. иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдените 45 000 лв. до претендираните 80 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно. Твърди се, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът не е обсъдил задълбочено оплакванията на касаторката, направени в нейната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че справедливото обезщетение за претърпените от касаторката неимуществени вреди е в размер на претендираните 80 000 лв., която сума е в съответствие с нарастналия през годините размер на лимита на отговорността на застрахователя. Същевременно се сочи, че въззивният съд незаконосъобразно е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 10% при положение, че по делото не е установено обстоятелството пострадалата с поведението си да е причинила настъпването на застрахователното събитие. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен предявения иск в пълен размер с присъждане в цялост на направените от ищцата разноски за трите съдебни инстанции.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 – т.3 ГПК като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните два материалноправни въпроса:
1.„Може ли и при какви предпоставки гражданският съд, разглеждащ искове за обезщетение за вреди, причинени от ПТП, да разглежда поведението на участващите в ПТП и да приема наличие или липса на извършено административно нарушение по ЗДвП като преюдициален въпрос спрямо исковете за обезщетение без преди това за твърдяното нарушение да е налице проведено административно-наказателно производство по реда на ЗАНН?”. В изложението е посочено, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
2.„От значение ли е дали поведението на пострадалия е виновно или безвиновно, комисивно или омисивно, при установяване наличието на предпоставки за съпричиняване на деликта и при установяване размера на обезщетението?” като се твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочени от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма], в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на първия въпрос се твърди, че е безспорно, че административно-наказателното производство не е предпоставка за прилагане разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД и че въпросът, по нчинът по сойто е формулиран, не е относим за правния спор. Спрямо втория въпрос се застъпва становището, че несъгласието на касатора с извода на съда за наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, само по себе си не може за обуслови допускане на касационно обжалване. Иска се да не бъде допуснато въззивното решение до касация и да бъдат присъдени разноските в полза на застрахователното дружество за изготвянето на отговор на касационната жалба.
По делото е приложен писмен отговор на касационната жалба и от процесуалния представител на Т. Г. Г. за недопускане на решението до касация. Този отговор не следва да се обсъжда в настоящото производство, тъй като с влязло в сила определение, постановено на 7.10.2015г. по в.т.д№457/2015г. на Варненски апелативен съд, е прекратено производството по делото по отношение на ответника Т. Г. и същият не е страна в касационното производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение от 17.04.2015г., постановено по т.д.№1050/2014г. по описа на Окръжен съд Варна, е осъдено на основание чл.226 ал.1 КЗ ответното дружество [фирма] да заплати на Д. К. В. сумата 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на пътнотранспортно произшествие на 08.05.2013г., причинени виновно от Т. Г. Г. при управление на лек автомобил „Ситроен ксара” с ДК [рег.номер на МПС] , със сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.05.2013г. до окончателното изплащане на задължението като е отхвърлен иска за разликата до пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. С решение №272 от 4.11.2015г., постановено по в.т.д.№457/2015г. въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните му от Д. В. и от [фирма] части.
На базата на събраните и обсъдени по делото доказателства във въззивното решение е прието за установено, че с решение от 19.02.2014г. по н.а.х.д.№232/2014г. на Варненски районен съд, подсъдимият Т. Г. Г. е признат за виновен за това, че в резултат на нарушение правилата за движение по пътищата чл.20, ал.2, пр.2 и чл.119, ал.4 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Д. К. В. и е осъществил състава на престъплението по чл.343а, вр. с чл.343, ал.1, б.б, пр.2 НК. Посочено е, че ищцата е получила телесни увреждания, изразяващи се в счупване на дясна раменна кост, счупване на дясното колянно капаче, което е обусловило трайно затруднение в движенията на долния десен крайник за период от 3-3.5 месеца; счупване на втори горен ляв зъб до корена, което е обусловило затруднение в дъвченето и говоренето; контузия на главата и разкъсно контузна рана на рълви пръст на дясното стъпало, които увреждания самостоятелно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето. В решението е посочено, че лекият автомобил „Ситроен К.”, управляван от собственика му Т. Г. е бил застрахован по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника ЗАД [фирма].
Въззивният съд е приел, че е ангажирана отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 КЗ /отм/ за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди от пътнотранспортното произшествие. Посочил е, че на основание чл.300 ГПК влязлото в сила решение по чл.78аНК е задължително за гражданския съд относно дееца, деянието, противоправността и виновността на дееца.
Преценявайки размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди по чл.52 ЗЗД, въззивният състав се е съобразил с вида и характера на получените от ищцата увреждания, установени по делото, както и с начина и сроковете на протичане на оздравителния процес. На тази база съдът е определил, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания е в размер на 50 000лв.
С оглед направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоноснияа резултат, въззивният съд е посочил, че произшествието е настъпило на Т-образното кръстовище на [улица]и [улица]в [населено място], където Д. В. е предприела пресичане, а лекия автомобил е извършвал маневра завой на ляво. Приел е за установено, че ударът е настъпил, когато ищцата е преминала почти цялото платно на около един метър от разделителния остров на тревната площ, на място, където не е имало пешеходна пътека. В тази връзка въззивният състав е стигнал до извода, че Д. В. също е нарушила правилата за движение на пътищата като е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, с което е допринесла за причиняване на вредоносния резултат. Съобразявайки се с тежестта на допуснатите нарушения от водача и пешеходката и съответния принос за настъпването на вредоносния резултат, съдът е определил процента на съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 10%. Прилагайки разпоредбата на чл.51 ал.2 ГПК въззивният състав е приел, че предявеният иск е основателен за сумата 45 000 лв. и неоснователен за разликата до претендирания размер на обезщетението от 80 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправен въпрос: „Може ли и при какви предпоставки гражданският съд, разглеждащ искове за обезщетение за вреди, причинени от ПТП, да разглежда поведението на участващите в ПТП и да приема наличие или липса на извършено административно нарушение по ЗДвП като преюдициален въпрос спрямо исковете за обезщетение без преди това за твърдяното нарушение да е налице проведено административно-наказателно производство по реда на ЗАНН?”, не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело. В мотивите към обжалваното решение не е обсъждана необходимостта от предварително проведено административно-наказателно производство спрямо пешеходката като предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД. Но дори да се приеме, че въпросът е значим за правния спор, в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация. В съдебната практика /включително т.8 от ППВС №17/1963г./ безспорно се приема, че от значение за намаляване на обезщетението по чл.51 ал.2 ЗЗД, е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат като тази причинна връзка може и следва да бъде установена при разглеждането на конкретното гражданско дело без да е необходимо предварително производство по реда на ЗАНН.
Не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и с оглед поставения от касатора втори материалноправен въпрос: „От значение ли е дали поведението на пострадалия е виновно или безвиновно, комисивно или омисивно, при установяване наличието на предпоставки за съпричиняване на деликта и при установяване размера на обезщетението?”. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, обусловил правните му изводи по конкретния правен спор. В случая въпросът е неотносим за спора, тъй като решаващите мотиви на съда са свързани с приетата от съда за установена по делото причинна връзка между противоправното поведение на пострадалата и настъпилия вредоносния резултат, а не с въпроса за вината на пострадалата и квалификацията на нейното поведение като „комисивно или омисивно”. Несъмнено е, че пресичането на неопределено за целта място би могло да допринесе за настъпването на произшествие на уличното платно между МПС и пещеходеца. Дали и доколко в конкретния случай пострадалата пешеходка с поведението си е съпричинила вредоносния резултат е въпрос, относим към евентуалната неправилност на обжалваното решение, която като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторката Д. В. следва да бъде осъдена да заплати на ответника [фирма] сумата 1 200 лв. – доказани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за изготвяне на отговора на касационната жалба
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №272 от 4.11.2015г., постановено по в.т.д.№457/2015г. по описа на Варненски апелативен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. К. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.5 вх.2 ет.8 ап.45 да заплати на [фирма] – ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица], сумата 1 200лв. / хиляда и двеста лева/ – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: