О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр.София , 10.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2715/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
С определение № 386/20.09.2018 г. по в.ч.гр.д. № 633/2018 г. Окръжен съд Велико Търново е потвърдил определение № 1434/15.08.2018 г. по гр.д. № 2492/2018 г. на Районен съд Велико Търново, с което на основание чл. 130, вр. чл. 126, ал. 1 ГПК е върната искова молба с вх. № 15836/08.08.2018 г. на ППЗК „Доверие – М.“, с. Миндя, срещу А. Г. Д. и А. И. К. за установяване, че същите не са член-кооператори на ППЗК „Доверие – М.“ и производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано с частна касационна жалба, подадена от ППЗК „Доверие – М.“, с. Миндя чрез пълномощника адв. А. Ч.. Оплакванията на частния касатор са за неправилност на процесното определение. Излагат се аргументи за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск поради заведени от ответниците искове по чл. 29 ЗТР и по чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на взетите решения на проведенето на 19.05.2018 г. ОС /по които искове е образувано гр.д. № 1754/2018 г. на Районен съд Велико Търново/, тъй като членството в кооперацията е процесуална предпоставка на тези два иска. Претендира се допускане до касационен контрол, отмяна на определенията на въззивния и първоинстанционния съд и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната по жалбата страна, А. Г. Д. и А. И. К., не изразява становище.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу валиден и допустим акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 278, ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
При произнасянето си ВКС взе предвид следното:
За да постанови атакуваното определение, съставът на Окръжен съд Велико Търново е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд за констатиран идентитет на предявените от частния касатор и от ответниците искове, по които са образувани две дела – прекратеното гр.д. № 2492/2018 г. на Районен съд Велико Търново и гр.д. № 1754/2018 г. на същия съд. Недопустимостта на исковете на жалбоподателя се обосновава от необходимостта за доказване на активна процесуална легитимация на ответниците /ищци в гр.д. № 1754/2018 г./ в производството по чл. 58 ЗК и чл. 29 ЗТР, което от своя страна се предпоставя от установяване на отричаното от кооперацията членствено правоотношение, поради което последващо производство за същото се явява недопустимо. На това основание исковата молба е била върната, а производството по делото – прекратено.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор е поставил въпросът: Налице ли е правен интерес на кооперацията от предявяване на отрицателен установителен иск в отделно исково производство за установяване със сила на пресъдено нещо, че две лица не са член-кооператори при заведено дело от тях по реда на чл. 58 ЗК против кооперацията? По отношение на него се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съставът на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на Окръжен съд Велико Търново до касационно обжалване. Зададеният от частния касатор въпрос не отговаря на изискванията за осъществен общ критерии на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно постановките на т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не кореспондира с решаващите изводи, въз основа на които въззивния съд е потвърдил определението на Районен съд Велико Търново. В актовете на двете инстанции липсва разрешение, отричащо правния интерес на кооперацията от водене на отрицателни установителни искове срещу ответниците за съществуването на валидно членствено правоотношение в отделно производство. Недопустимостта на исковата претенция е обусловена от наличието на друга по характер процесуална пречка по чл.126 ал.1 ГПК – висящо исково производство между същите страни пред друг съд /Районен съд Велико Търново/ с идентичен предмет /доколкото за успешното провеждане на иска по чл.58 ЗК абсолютна процесуална предпоставка е именно наличието на членствено правоотношение на Д. и К. с кооперацията – в този смисъл и Решение № 69/08.06.2012 г. по т. д. № 226/2011 г., II т. о., ВКС, в което е застъпено становище, споделено и от настоящия състав, че за обосноване на легитимацията си в производството по чл. 58 ЗК ищецът трябва да докаже валидното възникване на членствено правоотношение с кооперацията – ответник, която от своя страна носи тежестта да докаже последващо настъпване на погасяващи членството факти, ако ги твърди/. Независимо от необосноваването на общия, не се явява обоснован и допълнителният селективен критерий, тъй като формалното цитиране на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е достатъчно да бъде направен извод за наличие на сочената хипотеза, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 386/20.09.2018 г. по в.ч.гр.д. № 633/2018 г. Окръжен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.