О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, 10.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 342 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. А. и Г. Б. А., представлявани от адв. Р. М., срещу решение № 2330 от 03.10.2018г. по гр.д. № 3102/2017г. на САС, ГК, 1 състав, с което е оставена без уважение молбата на касаторите по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 80 от 09.01.2018г.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосноавност. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че молбата за поправяне на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешни изчисления на разноските, се отнася до формираните изводи от страна на решаващия състав. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните процесуалноправни въпроси:
1. Представляват ли очевидна фактическа грешка сгрешените аритметични изчисления на обжалваемия интерес, довели до неправилно възлагане в тежест на страните разноски съобразно отхвърлената част от жалбата им?
2. Сгрешените изчисления като предшестваща дейност, на която почиват и се основаван неправилни констатации от страна на съда, представляват ли очевидна фактическа грешка и отстраняват ли се по реда на чл.247 ГПК или представляват засягане на волята на решаващия състав?
3. Когато разноските са възложени в тежест на страната, чиито искания са уважени, поради неправилни изчисления, следва ли да се отстранява този порок на акта по реда на чл.247 ГПК?
Касаторите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с решение № 38 от 01.02.2012г. по гр.д. № 343/2011г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 164 от 24.04.2015г. по гр.д. № 5934/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 321 от 26.09.2012г. по гр.д. № 54/2012г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 286 от 01.06.2009г. по ч.гр.д. № 301/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 214 от 15.07.2016г. по ч.гр.д. № 4452/2015г. на ВКС, ГК, I г.о.
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да остави без уважение направеното от въззивниците – ищци /касатори в настоящото производство/ искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, е приел, че по делото не е допусната такава, изразена като разминаване на формирана воля и изразена воля, нито е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в грешка в пресмятането на разноските като аритметически действия. Посочил е, че атакуваните от ищците изводи на съда са по формирането на изводи за дължимост и по размера на дължимите се разноски, а не по сметките след приемането на тези изводи за дължимост на разноските. Счел е, че ищците оспорват самия извод за дължимост на разноски на ответника, възприетия извод за размера на обжалваемия интерес, а не сметките, направени от съда въз основа на така приетите изводи за обжалваем интерес и дължими се разноски. От друга страна, въззивният съд е приел, че срокът по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските се явява изтекъл и такъв вид произнасяне от съда би бил недопустим.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касаторите процесуалноправни въпроси по начина, по който са формулирани, са предпоставени от твърдението за сгрешени от въззивния съд аритметични изчисления на обжалваемия интерес. По този въпрос не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 38 от 01.02.2012г. по гр.д. № 343/2011г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 164 от 24.04.2015г. по гр.д. № 5934/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 321 от 26.09.2012г. по гр.д. № 54/2012г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 286 от 01.06.2009г. по ч.гр.д. № 301/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 214 от 15.07.2016г. по ч.гр.д. № 4452/2015г. на ВКС, ГК, I г.о., според която допуснати в мотивите и диспозитива на решение грешки в аритметичните изчисления представляват очевидна фактическа грешка, но не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл.247 ГПК грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля. В настоящия случай твърдението за сгрешени от въззивния съд изчисления относно обжалваемия интерес не съответства на данните по делото. Въззивният съд е приел, че обжалваемият интерес във въззивното производство е 260 000 лева, което съответства на обжалваните от насрещните страни части от първоинстанционното решение, и е определил дължимите им се разноски за адвокатско възнаграждение при съобразяване на уважената част от въззивните жалби. Евентуалното несъгласие на касаторите с така формираната воля на въззивния съд относно начина, по който следва да се изчислят дължимите се на страните разноски, не подлежи на обсъждане по реда на чл.247 ГПК и не може да обоснове извод за допусната очевидна фактическа грешка. В този смисъл, като е приел, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка, въззивния съд не се отклонил от формираната практика на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2330 от 03.10.2018г. по гр.д. № 3102/2017г. на САС, ГК, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: