О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№14
София,11.01.2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 738 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба на ”Н” Е. , седалище гр. С. чрез адв. Н от Софийска адвокатска колегия срещу определение на Софийски апелативен съд, постановено на 06.10.2009 г. по гр.д. № 1445/2009 г.
С него е допуснато обезпечение на иска, предмет по висящото пред съда въззивно дело.
Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното определение – молителят по чл. 389 ГПК не е посочил и доказал обезпечителната нужда; искът е вероятно неоснователен и определената от съда гаранция е недостатъчна да покрие размера на вредите от обезпечението.
Насрещната страна Р. Н. Б. чрез адв. Е от Варненска адвокатска колегия е отговорил, че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството е против определение, постановено от въззивен съд, с което се е произнесъл по направено пред него искане по чл. 389 ГПК.
Следователно, за него не се прилага процедурата по чл. 274, ал. 3 ГПК. Не се изисква приложение с основания за допускане на касационната жалба, нито представяне на съдебни решения, обуславящи противоречива съдебна практика.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
Р. Б. е предявил субективно съединени искове по чл. 49 ЗЗД срещу „Н” Е. , София и по чл. 45 ЗЗД против Н. К. от гр. С. за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 10 001,01 лв., лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и разноски.
Първостепенният Софийски градски съд е уважил исковете, като е осъдил двамата ответника солидарно да заплатят поисканото обезщетение, ведно с лихвите и разноските по делото.
Решението е обжалвано от „Н” Е. , София и Н. К.
Ищецът Р. Б. е поискал от втората инстанция – Софийски апелативен съд, да допусне обезпечение на иска му чрез запор върху банкова сметка на търговското дружество – ответник до размера на иска от 10 001 лв.
С обжалваното определение молбата е уважена.
То е правилно.
Правен интерес от налагане на обезпечение е налице, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението /чл. 391, ал. 1 ГПК/.
В зависимост от правния спор /неоснователно отричано или неоснователно претендирано право/, има обезпечителен интерес да бъде лишен ответника от всякаква фактическа или правна възможност за предприемане на промени, чрез които ще осуети или затрудни признатото със съдебното решение право, съответно ще осъществи отреченото със съдебното решение право.
Достатъчно е обезпечителната нужда да се предполага, щом липсват категорични данни, които да я опровергават. В случая, тя е и очевидна.
Евентуалното уважаване на иска ще признае отричаното от ответниците материално право на ищеца на обезщетение от деликт, като деликвентите ще следва да заплатят и определената от съда сума. Осъществяването на вземането предполага наличие на свободни парични средства у задължените субекти, което се гарантира чрез забраната ответникът – юридическо лице да се разпорежда със сумата 10 001 лв. /цената на иска/, която се запазва по негова банкова сметка чрез наложения запор.
По изложените вече съображения, обезпечителната мярка – запор върху банкова сметка е явява подходяща с оглед целта на обезпечението и обезпечавания материален интерес.
Жалбоподателят неправилно счита, че липсва правно основание за обезпечаване на иска, щом той е вероятно неоснователен. Напротив, след като има само вероятност претенцията да е неоснователна, то тя е и също така и вероятно основателна, което е напълно достатъчно с оглед предпоставките по чл. 391 ГПК. Важното е, че искът не е безспорно неоснователен, било защото осъществяването на твърдяните от ищеца юридически факти изобщо не могат да породят целения правен резултат или, защото липсват данни, че спорното право, съответно съществува или не съществува /в зависимост от правния спор/.
В случая, при установяване на твърденията по исковата молба, претенцията би била вероятно основателна, като това окончателно ще бъде решено със съдебното решение. В настоящото производство е невъзможно да се прави анализ на събраните по делото доказателства с оглед крайния резултат по материално-правния спор.
Правилно и в съответствие с разпореденото в чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК Софийският апелативен съд е приел, че претенцията е подкрепена с писмени доказателства. Това, както и наличието на решение на първата инстанция, с което исковете са изцяло уважени, е достатъчно за нуждите на обезпечителното производство. Освен това, предвид размера на обезщетението, което се определя с оглед критериите на чл. 52 ЗЗД, поради което за него не може да се съди само по писмени доказателства, апелативият съд е допуснал обезпечението при условията на чл. 391, ал. 2 ГПК – задължител е молителя да внесе и парична гаранция.
Размерът й е съобразен с критериите по чл. 391, ал. 3 ГПК, като жалбоподателят и не сочи какви преки и непосредтвени вреди ще настъпят за него от запорирането на 10 001 лв. по банковата му сметка, съответно, че техният размер би надвишавал определената от съда гаранция.
В заключение, обжалваното определение е постановено при наличие на предпоставките за допускане на обезпечение на предявения срещу „Н” Е. иск по чл. 49 ЗЗД. Той е допустим, вероятно основателен – подкрепен с писмени доказателства и още с парична гаранция, като е налице и обезпечителен интерес.
Частната жалба се явява неоснователна.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение по чл. 389 ГПК на Софийски апелативен съд, постановено на 06.10.2009 г. по гр.д. № 1445/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: