1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, 11.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 72 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Н., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И. чрез процесуален представител адв. В. Д. срещу решение № 1371 от 19.07.2011г. по гр. дело № 675/2011г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което след отмяна на решение от 15.11.2010г. по гр. дело № 12018/2009г. на Софийски градски съд, ГК, І отделение, 12 състав, е отхвърлен предявеният от С. Н. против [фирма], [населено място] иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване поради плащане на отпаднало правно основание на сума в размер 100 058 лв., заедно със законната лихва от 04.12.2009г. и ищецът /въззиваем в производството пред САС/ е осъден да заплати ответника /въззивник/ направените разноски в размер 5 754,92 лв.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон /чл. 9 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ЗЗД, чл. 87 ЗЗД/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 235, ал. 2 ГПК/ и необоснованост. Прави оплакване, че въззивният съд, тълкувайки по превратен начин безспорните факти, е заместил действителната воля на страните със своята, неправилно е приел нормата на чл. 87 ЗЗД за императивна и прилагането на чл. 20 ЗЗД е извършено в противоречие със закона, тъй като договорната клауза на чл. 4.2 не се е нуждаела от тълкуване поради това, че е ясна, недвусмислена и лаконична.
В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1/ Императивни ли са разпоредбите на чл. 87, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗЗД;
2/ Дали уговорката в чл. 4.2. от процесния договор е недействителна съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД и противоречи ли същата на императивна законова разпоредба;
3/ Учредената договорна ипотека от ответника по касационната жалба, представлява ли сделка от категорията на посочените в чл. 4.2. във връзка с чл. 4.1. от процесния договор;
4/ Има ли правно валидно значение фактът дали към момента на осъществяване на сделката /учредяването на ипотеката/ същата пряко уврежда интереса на купувача по предварителния договор или създава потенциална заплаха за неговата правна сфера за в бъдеще;
5/ Следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображения за отсъствие на пречки за последващо точно изпълнение на договора от страна на продавача, основани на нотариалното прехвърляне на процесния апартамент без тежести, като тези съображения да водят съда до извода, че договорното неизпълнение от страна на ответника по касационната жалба /нарушението на чл. 4.2. от договора/ не може да се квалифицира като увреждащо интересите на продавача – касатор.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. М. Г. в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение, че посочените в изложението за допустимост въпроси не са от значение за спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, решаващият съдебен състав на САС не се е произнесъл конкретно по поставените от касатора втори и четвърти правни въпроси, както и че решаването на посочените от касатора правни въпроси не би променило крайния извод по делото.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отхвърли предявеният иск, Софийски апелативен съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като сключеният между страните предварителен договор не е развален едностранно от ищеца – купувач, като опитът му да развали правоотношението не е законово и договорно обоснован, поради което не може да породи целените с развалянето последици.
Въззивната инстанция е тълкувала клаузата на чл. 4.2 от договора и е приела, че под предизвестие страните са имали предвид „даване на срок за изпълнение”, като са се съгласили, че в посочените в договора случаи такъв не следва да се определя. Изложила е съображения, че предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 87 ЗЗД, без хипотезата на ал. 3, е невъзможно разваляне на договора без предизвестие съгласно чл. 4.2 от сключения между страните договор. Необходимостта от проявяване на воля на правоимащата страна за разваляне на договора, която да бъде доведена до знанието на противната страна, за да настъпят последиците от разваляне на договора, е аргументирана с правото на изправната страна да развали договора, произтичащо от нарушени договорни задължения на противната страна и невъзможността за автоматично прекратяване на договорната връзка с факта на неизпълнение на задължението.
Тълкувайки разпоредбата на чл. 4.1, б. „б” от договора, решаващият съдебен състав е приел, че като едновременна предпоставка за разваляне на договора страните са уговорили увреждане на интересите на купувача. След анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че доколкото ипотеката се отнася за период, предхождащ момента на прехвърляне на собствеността, тази предпоставка не е налице. Изложил е съображения, че процесният договор за учредяване на ипотека не представлява сделка от категорията на посочените в чл. 4.2. във връзка с чл. 4.1. б. „б” от договора, при която се увреждат интересите на купувача, като в тази връзка е изтъкнал обстоятелството, че предприетото учредяване на ипотека е с цел обезпечаване със средства осъществяването на довършителните работи, която може да бъде вдигната към момента на прехвърляне на собствеността. Правата на купувача биха били засегнати, ако страните се намираха в последната фаза от развитие на отношенията им, при която продавачът предлага изповядване на окончателна сделка, ведно със следващото имота обезпечение /процесната ипотека/.
Решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на предявения иск поради това, че липсва основание за разваляне на договорната връзка, предвид естеството на предварителния договор, създаващ единствено задължения на страните да сключат окончателен договор и уговорките, гарантиращи правата на бъдещия купувач, които права не се увреждат с учредяването на ипотека преди прехвърлянето на собствеността.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Преценявайки решаващите изводи на въззивния съд и въпросите и доводите, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради отсъствие на визираното в чл. 280, ал. 1 ГПК общо изискване за достъп до касация.
Действително, първите два материалноправни въпроса, посочени от касатора, са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 30/17.06.1981г. на ВС, ОСГК и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 131/ 13.11.2009г. по т. д. № 661/2008г. На ВКС, ТК, II т. о. и решение № 931/21.01.2010г. по гр. д. № 5000/2008г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., съгласно която нормата на чл. 87 ЗЗД, с изключение на разпоредбата на ал. 3, има диспозитивен характер. Тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като основните съображения и доводи за отхвърляне на иска като неоснователен на въззивната инстанция се основават на тълкуване на разпоредбите на чл. 4.2 и чл. 4.1, б. „б” от предварителния договор в тяхната взаимна връзка и обусловеност, приемането, че доколкото ипотеката се отнася за период, предхождащ момента на прехвърляне на собствеността, не е налице увреждане на интересите на купувача, поради което липсва основание за разваляне на договорната връзка, предвид естеството на предварителния договор, създаващ единствено задължения на страните да сключат окончателен договор и уговорките, гарантиращи правата на бъдещия купувач, които права не се увреждат с учредяването на ипотека на предходен етап преди сключване на окончателния договор.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В настоящия случай това изискване не е изпълнено. Поставените трети, четвърти и пети въпроси целят да обосноват твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон и в този смисъл представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК три правни въпроса /трети, четвърти и пети/ са относими към предмета на делото, но са пряко свързани с правилността на обжалваното въззивно решение, а отговорът им е изцяло в зависимост от доказателствата по конкретното дело, извършената от въззивната инстанция преценка на доказателствата и се разрешава в резултат на тълкуване съдържанието на приложимите клаузи на процесния предварителен договор – чл. 4.1., б. „б” и чл. 4.2. Данните по делото сочат, че решаващият съд е приложил правилата на чл. 20 ЗЗД при тълкуване съдържанието на относимите клаузи на процесния договор, като е обсъдил доводите и възраженията на страните относно произтичащите от него права и задължения. Изводите, до които е стигнал въззивният съд в резултат на това тълкуване, не могат да бъдат ревизирани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като те са предмет на самия касационен контрол, в какъвто смисъл са и задължителните указания в горепосоченото тълкувателно решение.
От друга страна, следва да се отбележи, че по въпроса „представляват ли евентуалните негативни последици за купувача по предварителен договор от учредяването от страна на продавача на договорна ипотека върху имота, предмет на предварителния договор, предпоставка за възникването и упражняването на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД” е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 153 от 28.12.2012г. по т. дело № 1022/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., съгласно която евентуалните негативни последици за купувача по предварителен договор от учредяването от страна на продавача на договорна ипотека върху имота, предмет на предварителния договор, биха представлявали предпоставка за възникването и упражняването на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД, ако съобразно конкретните условия на договора към момента на предаване на имота, ипотеката не е била заличена.
Като е тълкувал разпоредбите на чл. 4.2 и чл. 4.1, б. „б” от предварителния договор в тяхната взаимна връзка и обусловеност, изследвал е моментът на извършване на договорната ипотека и е приел, че доколкото същата се отнася за период, предхождащ момента на прехвърляне на собствеността, не е налице увреждане на интересите на купувача, поради което липсва основание за разваляне на предварителния договор, въззивният съд е решил релевантните въпроси в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в горепосоченото решение.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по гр. дело № 675/2011г. на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1371 от 19.07.2011г. по гр. дело № 675/2011г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.