4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 11.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 877 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от [фирма], срещу Решение № 2202 от 19.12.2014 год. по гр.д.№ 2666/2014 год. на Пловдивския окръжен съд.
С него е потвърдено Решение № 2565 от 20.06.2014 год. по гр.д.№ 3200/2014 год. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 18170.82 лв., произтичаща от корекция на сметката на дружеството за потребена електроенергия за периода 18.07.2013 – 16.10.2013 год. за обект в [населено място].
Искът на [фирма] се основава на твърденията, че през спорния период обектът е бил ползван в обичане режим на потребление на електроенергия, не е имало повишена консумация; достъп до средството за търговско измерване (електромер) са имали единствено служители на ответника; не е бил уведомен за проверката и негов представител не е присъствал при тестване отчитането на електромера и констатацията за грешка, която е довела до демонтажа му, които действия [фирма] са обусловили едностранната корекция на сметката. Позовава се на неравнопоставеност на клаузи от Общите условия на дружеството.
Последователно подържаната теза на [фирма] е, че контролът върху измервателния уред е извършен на основание и по реда, предвиден в Общите условия, като е констатирано нарушение и извършената корекция на сметката е в съответствие с измененията на Закона за енергетиката от 17.07.2012 год. в съответствие с които са и Общите условия (ОУ).
За да уважи иска, първоинстанционният съд подробно е мотивирал становището си за нищожност, поради наличието на хипотезата на чл.143 т.6 и т.18 ЗЗД на чл.28 ал.1 и чл.54 ал.2 ОУ, както и въз основа на тълкуването на чл.98а ал.2 т.6 и чл.104а ал.2 т.5 ЗЕ, съобразно което, законовите разпоредби не въвеждат пряка възможност за едностранна корекция, а препращат към процедура, която в случая не е спазена. Сезиран с жалбата на [фирма], въззивният съд се е присъединил към становището на РС-Пловдив.
Като основание за допускане на касационно обжалване, [фирма] в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочил предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Конкретен правен въпрос, с основанието то т.2 не е формулиран, като от съдържанието на изложението може да се изведе твърдението за противоречива практика на окръжни съдилища по въпроса за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на корегирана сметка, изготвена по реда на ОУ на [фирма].
Конкретно е формулиран правния въпрос, свързан с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и той е: “Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката със ЗИДЗЕ (ДВ бр.54/2012 год.)”.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, [фирма], чрез процесуалния си представител е изразил становище, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен контрол. Подържа и евентуалното становище, че касационната жалба е неоснователна. Поискал е присъждане на разноски в размер на 1500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, всъщност се свързват с един и същи въпрос и той е цитираният по-горе, което до голяма степен ги прави взаимноизключващи се, но независимо от това, дори да бъдат разгледани поотделно, никое от тях не е налице.
По отношение възможността за едностранна корекция за предхождащ изменението на ЗЕ период (ДВ бр.54/2012 год.) е налице задължителна съдебна практика, която касаторът счита за неприложима с оглед обстоятелството, че спорният период е след изменението и допълването на ЗЕ и по-конкретно – изменението на чл.98а ЗЕ и въвеждането на новия чл.104а ЗЕ.
Дори да е имало противоречие в съдебната практика след изменението на закона, то е преодоляно, чрез постановяване по реда на чл.290 ГПК на съдебни решения на ВКС по въпроса посочен по-горе, което изключва и прилагането на чл.280 ал.3 ГПК с оглед наличието на задължителна по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС съдебна практика.
С Решение № 115 от 20.05.2015 год. по гр.д. № 4907/2014 г. на ГК, ІV г.о.; Решение № 111 от 17.07.2015 год. по т.д. № 1650/2014 год. на ТК, І т.о. , Върховният касационен съд е приел, че: “Със ЗИД на Закона за енергетиката/ДВ бр.54/12 /в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия , ако е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ: т.е . само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента , че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба въведена с изменението на Закона за енергетиката/ДВ бр.54/12 /в сила от 17.07.2012 г., както съответно и общи условия на договорите с крайния потребител на ел.енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция”.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че след произнасяне на настоящето определение, но преди изготвянето му е обявено и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 173 от 16.12.2015 год. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС-ТК, ІІ т.о., което е в същия смисъл.
Крайните изводи на Пловдивски окръжен съд съвпадат с тълкуването на ВКС в посочените решения, поради което не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация и направените по делото разноски, съобразно заплатеното възнаграждение за процесуален представител.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2202 от 19.12.2014 год. по гр.д.№ 2666/2014 год. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.