О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, 11.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2508 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], гр Казанлък, срещу определение № 423 от 30.08.2016г., постановено по ч. гр. д. № 505/2016г. от Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава определение № 377 от 29.03.2016г. по т.д. № 324/2016г. на Окръжен съд Стара Загора за прекратяване на производството по чл.121 ГПК и изпращане на делото по родова подсъдност на Районен съд Казанлък.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, съответно неправилно, поради незаконосъобразност, съответно необоснованост.
Ответниците по частната жалба считат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, съответно искат определението да бъде потвърдено като правилно.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по въпроса, „кое е квалифициращото значение за определяне на подсъдността на оспореното от ответника право на сдружение в едно търговско дружество по предявен срещу него иск за заплащане на ликвидационен дял от лица, които никога не са приемани за съдружници в това дружество и никога не са придобивали права над дружествени дялове от капитала на това дружество”, като се поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а именно по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв.
В случая, предмет на делото, по което е постановено въззивното определение, са субективно съединени искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на всеки от ищците по 2000 лева и искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на всеки от тях на лихва за забава в размер на 575,66 лева за периода от 07.06.2012г. до завеждането на исковата молба.
Предвид на това, че цената на всеки от обективно и субективно съединени искове не надхвърля 5 000 лева, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2, т.1 ГПК, атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2, т.1 от ГПК, подадената от [фирма], гр Казанлък, частна касационна жалба срещу определение № 423 от 30.08.2016г., постановено по ч.гр.д. № 505/2016г. от Апелативен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.