О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр.София 13.01.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
ч.гр.дело №4651 по описа за 2019 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. Ц. Ц., чрез процесуалния представител адв.Р., срещу определение №500 от 19.11.2019г. по ч.гр.д.№3966/2019г. на Върховен касационен съд, ІІІг.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба с вх. № 9733/16.05.2019 г., подадена от Й. Ц. Ц. срещу определение № 1464 от 02.05.2019 г. по ч. гр. дело № 803/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на Й. Ц. за освобождаване от държавна такса във връзка с обжалване на определение № 22385/18.10.2018 г., и касационното производство е прекратено.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение състав на Върховен касационен съд, ІІІг.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба и е прекратил производството по нея, като процесуално недопустима.
Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Цитираната разпоредба препраща към разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, която изключва от касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
В настоящия случай гражданското дело, във връзка с което е постъпила частната касационна жалба, е образувано по искова молба на Й. Ц. срещу Столична Община, с която на основаниe чл. 45 ЗЗД ищецът претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лева, понесени от него вследствие на падане на дърво, повредило собствения му лек автомобил.
Правилно с обжалваното определение е прието, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е недопустимо касационното обжалване по дела, чиято цена на иска възлиза на суми по – малки или равни на 5000 лв., а обстоятелството, че настоящият деликтен иск е предявен като частичен от сума в общ размер на 10 000 лв., е ирелевантно за определяне цената на иска, съгласно разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение №3/2016 по т. дело № 3/2016 на ОСГТК на ВКС, че с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право – при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Роради това, цената на иска се определя от размера на частично заявената претенция, без да се взема предвид пълния твърдян размер на спорното право.
С обжалваното определение правилно е прието, че липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове с цена под посочената сума, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, тъй като съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №500 от 19.11.2019г. по ч.гр.д.№3966/2019г. на Върховен касационен съд, ІІІг.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба НА Й. Ц. Ц. срещу определение № 1464 от 02.05.2019 г. по ч. гр. дело № 803/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: