1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 14.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5743/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1114 от 7.06. 2013 г. по гр.д.№ 4270/ 2012 г. на Софийски апелативен съд е отхвърлен иска, предявен от Я. Г. Н., П. К. К., Ц. Г. П., Д. Ц. В., Н. В. К., В. В. Р., Г. Ц. А., Н. К. Н., Ц. М. Н. и Е. И. Т. против [фирма], [населено място], за признаване на ищците за собственици и предаване владението на площ от 2522 кв.м., включени в имот № 101978, кад.лист 275 от помощен план от 2004г. на [населено място], [жк], м. „С. м.”.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че поради наличието на първоначално решение на поземлената комисия с отказ за възстановяване на имота и необжалването му, последващото решение за възстановяване на същия имот се явява нищожно. На това основание е прието, че ищците не се легитимират като собственици, което води до неоснователност на предявения от тях ревандикационен иск. Развито е и допълнително съображение за това, че имотът не е следвало да се възстановява- поради наличие на хипотезата по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
В касационната жалба се поддържа, че първото становище на въззивния съд е неправилно, тъй като решението за възстановяване на имота е издадено на основание чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, след като е установено, че предходното решение е постановено при нарушение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно определяне застроената и свободната част от имота.
Във връзка с тези касационни доводи се поставят и правните въпроси, по които се иска допускане на обжалването, а именно- 1. Може ли въззивният съд без направено възражение за нищожност на решение на ОСЗ да упражни косвен съдебен контрол на административния акт в гражданския процес? 2. В кой момент завършва фактическият състав по възстановяване на правото на собственост по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ? 3.Има ли правен интерес лице, на което му е отказано възстановяване, да обжалва решението, когато може да иска произнасяне по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ и са налице предпоставките на този текст? 4.Представлява ли допуснато нарушение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ неуказването на заявителя да представи удостоверение по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ с всички данни за индивидуализиране на имота, когато той попада в урбанизирана територия? 5. Представлява ли откриване на нови обстоятелства респ.доказателства решение на съд относно факти от съществено значение за възстановяването и може ли въз основа на такова решение да се постанови изменение на административния акт по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ? Включени са и два въпроса във връзка с практиката по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, които са неотносими към настоящия спор.
К. твърдят, че по така формулираните въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът не изразява становище по жалбата
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че решението на ОСЗ, с което ищците се легитимират като собственици, е нищожно, тъй като е предшествано от друго влязло в сила решение, с което е отказано възстановяване на земята. Позовал се е на практиката на съдилищата, че се касае за стабилен административен акт, който административният орган не може сам да отменя или изменя, както и че не е налице специалната хипотеза на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, която позволява поземлената комисия да измени решението си. Посочил е, че доводите и възраженията срещу неправилния отказ за възстановяване е следвало да се развият при евентуално обжалване на решението в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
На последно място възивният съд е приел, че дори и при валидно решение на ОСЗ, възстановяването в стари реални граници е неправилно, тъй като е налице хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ- върху имота са осъществени мероприятия- улица, жилищно строителство / прилежаща площ към бл.№ 36/ и незавършена част от друга сграда / стр.3 от исковата молба/, които са пречка за възстановяване на имота, без значение дали строителството е законно или не.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд, определящ за изхода на делото е въпросът дали е налице пречката по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота в стари реални граници, тъй като ако се приложи тази разпоредбата, това би обусловило отхвърляне на иска, независимо дали ще се възприеме становището на касаторите, че решението за възстановяване е валидно и че са били налице предпоставките на чл.14, ал.6 и 7 ЗСПЗЗ за неговото постановяване.
По този решаващ за спора въпрос относно приложението на чл.10б ЗСПЗЗ касаторите излагат, че ОСЗ е била обвързана от решението на административния съд, с което се определя като незастроена площта от 2522 кв.м. от имот № 101978, което не е точно, тъй като в представеното решение по адм.д.№ 1067/ 2007г. на СГС изрично се посочва, че делото няма за предмет възстановяване на правото на собственост, а само определяне на застроената и незастроена част от имота предвид предмета на производството по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ. В случая предвид данните по делото за фактическото положение на имота решението на въззивния съд е съобразено с постоянната практика по приложението на чл.10б ЗСПЗЗ, която е в смисъл, че всяко застрояване на имота, независимо дали е законно или не и дали представлява осъществяване на мероприятие, което е предвидено по плана или друго такова, не позволява имотът да се възстанови реално на бившите собственици, а те имат право на друго обезщетение. Не се възстановяват и имоти, които макар и пряко да не са застроени, попадат в чертите на друго мероприятие- в случая жилищен комплекс.
Представените решения на различни състави на ВКС целят да разкрият противоречие и основание за допускане на обжалването по първата група въпроси, формулирани от касаторите, но тъй като тези въпроси не са определящи за крайния резултат по делото и решенията са неотносими към предмета на настоящото производство. От друга страна касаторите не обосновават основание за допускане на касационното обжалване по въпроса за приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, а такова не би могло и да има, тъй като въззивното решение е съобразено с практиката по този текст от закона.
Водим от горните съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1114 от 7.06. 2013 г. по гр.д.№ 4270/2 012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: