О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 14
София, 14.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1223/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1583 от 08.10.2012 г. по гр.д.№ 3837/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 08.08.2011 г. по гр.д.№ 10 316/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, 2 състав. С последното касаторът е осъден да заплати на ищцата А. Ш. Ю. сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 24.05.2008 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите: 1./ Солидарна ли е отговорността на застрахователите на двамата водачи, виновно причинили пътнотранспортното произшествие и 2./ При причинено ПТП по вина на двама водачи, застраховани при различни застрахователи дължи ли застрахователят само на единия водач пълния размер на обезщетението и ако го дължи – на какво основание.
Ответната страна А. Ш. Ю. оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за неимуществените вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило по вина на водачите на л.а. „Опел Кадет” и „А. Р.”. Посочено е, с влязла в сила присъда на ОС-Бургас от 19.11.2009 г. по н.о.х.д.№ 45/2009 г. водачът на л.а. „Опел Кадет” К. Х., застрахован при ответното застрахователно дружество е признат за виновен и в условията на съизвършителство с Н. З., водач на л.а.”А. Р.” /застрахован при ЗД [фирма]/ по непредпазливост е причинил смъртта на двама души, тежка телесна повредана ищцата и средна телесна повреда на друг човек. Решаващият състав е приел, че съгласно чл.53 ЗЗД отговорността на няколко причинители на непозволено увреждане пред увредения е солидарна, а такава е налице въобще, когато две или повече лица дължат обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Посочено е, че съдът, който разглежда отговорността на съпричинителите не е длъжен да определи съотношението на вините между тях, което би имало значение при предявен иск по чл.127 ЗЗД, но не и при предявен иск от пострадалия, който по силата на разпоредбата на чл.122, ал.1 ЗЗД може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, които са другари, но не необходими, а обикновени, поради което неконституирането на единия от съизвършителите като ответник не е процесуално нарушение. Прието е за безспорно, че гражданската отговорност на причинителя на вредите към момента на причиняването им е била застрахована при ответното дружество по силата на сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” по смисъл на чл.223, ал.1 КЗ, които правни констатации според съда обосновават извод за наличие на предпоставките на чл.45, чл.52 и чл.53 ЗЗД по отношение на причинителите на вредата.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Поставените правни въпроси, насочени към твърдяната от касатора липса на солидарна отговорност между двамата застрахователи, не е обусловил правните изводи на съда. Отговорността на всеки един от застрахователите съдът е обосновал с предмета на застрахователната закрила при застраховката „Гражданска отговорност“, а именно отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица. Позовал се е на разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ, съобразно която застрахователят е длъжен да покрие всичките вреди, които застрахованият, в случая водачът на л.а. „Опел Кадет” е причинил на ищцата. Въпросът за съучастието на няколко лица, които носят солидарна отговорност съгласно чл. 53 ЗЗД, е относим към производството при упражняване на евентуални регресни права на застрахователя срещу всички солидарно отговорни лица.
Не е налице и подържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновано с противоречие на решението с постановките на т.12 на ППВС № 4/75 г., доколкото то съдържа произнасяне по въпроса за липсата на солидарна отговорност между застрахователя и прекия причинител на вредата, каквато не е настоящата хипотеза.
Касаторът не мотивира и наличието на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, а само бланкетно се позовава на него, без да излага доводи и съображения.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1583 от 08.10.2012 г. по гр.д.№ 3837/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: