Определение №14 от 18.1.2011 по търг. дело №625/625 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14

С., 18,01,2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 януари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 625 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ст. ЕООД-Л. против решение № 117/30.04.2010 г. по в.гр.д. № 538/2009 г. на Л. ОС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на П. г. по в. м.-Л. сумата 3 439.37 лв. на основание чл.55,ал.1 във вр. с чл.265 ЗЗД за платено без основание поради некачествено изпълнение по договори за изработка от 5.08.2005 г. и 30.03.2006 г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по материалноправните въпроси: Може ли и в какъв срок да се търси намаляване на възнаграждение по чл.265 ЗЗД, ако изпълнителят се е отклонил от поръчката?, При одобряване на работата от поръчващия, може ли в последващ момент същия да реализира отговорността на изпълнителя по реда на чл.265 ЗЗД?, съдът се бил произнесъл в противоречие с незадължителна практика на ВКС. С представеното влязло в сила Р № 1100/4.07.2003 г. по гр.д. № 1876/2002 г. на ВКС-V г.о. е прието, че при договора за изработка работата се счита за приета, ако поръчващия при приемането й не направи възражения за неправилно изпълнение.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Отговорът на първият въпрос за срока в който могат да се упражнят правата на поръчващия по чл.265,ал.1 ЗЗД, което е правното основание на предявения иск, се съдържа в разпоредбата на ал.3, която е пълна и ясна. Относно началния момент виж Р № 13/10.09.2010 г. по т.д. № 242/2009 г. на ВКС-ІІ т.о.
По вторият въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с представената незадължителна практика на ВКС, тъй като по делото е установено, че се касае за скрити недостатъци и затова намира приложение чл.264,ал.2 ЗЗД. Вж. чл.36,т.2, чл.39,т.2 Виенска конвенция межд.продажба и срвн. чл.194,ал.1 ЗЗД. Освен това, в случая приемането на извършената работа е свързано само с протоколите обр.19, а съдебната практика е константна, че приемането на извършената съгласно договора работа по смисъла на чл.264,ал.1 ЗЗД е не само едно фактическо, но и едно правно действие-Р № 1661/6.12.99 г. по гр.д. № 972/99 г. на V г.о. Няма пречка да бъде оспорено количеството и стойността на отразените в протоколи обр.19 СМР, дори да са двустранно подписани, тъй като по своята правна същност те са частни свидетелстващи документи-виж в този смисъл Р по т.д. № 771/2005 г., Р по гр.д. № 648/2003 г. на І т.о. и др.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Недопустимо е отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, съобразно т.3 ТР 1/2009 ОСГТК, и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 117/30.04.2010 г. по в.гр.д.№ 538/2009 г. на Л. ОС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top