5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
[населено място] ,20,01,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември,през две хиляди и петнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2115 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. П. А., заявяващ представителни права по отношение на Н. ч. „С. – 1912„, против определение от 16.03.2013 год. по ч.гр.д.№ 847 / 2015 год. на Софийски апелативен съд,4 състав, с което е потвърдено определение № 22 331/14.11.2014 год. по т.д.№ 512/2014 год. на СГС, ТО.С потвърденото определение е прекратено производството по предявени от жалбоподателя против С. Ц. В.,П. Й. М. и Д. В.,пасивно субективно съединени искове,с правно основание чл.124 ал.4 предл.първо ГПК, за установяване неистинност на протокола от проведено на 19.11.1913 год. Общо събрание на Н. ч. „ С. 1921„.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,със съображения относно правния си интерес,основан на тезата,че протоколът съдържа неверни сведения и ако не би била установена тази му неверност, то биха били вписани неверни обстоятелства.Изрично се мотивира интерес от установяване „ дали съществуват обстоятелствата,чието вписване се иска и които са удостоверени с атакувания протокол„.Страната намира, че доколкото предхожда самото вписване,решението по такъв иск би осуетило бъдещо вписване на несъществуващи обстоятелства, правният интерес от което е различен от този за предявяване иск за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства и не следва да бъде отречен.
Ответната страна – П. М. – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване . Останалите ответни страни – Д. В. и С. В. – не са депозирали отговори .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е член на „Н. ч. С. 1921„ и представлявал същото, в качеството на председател на Настоятелството, като с решение на ОС от 19.11.2013 год. е освободен от тази си длъжност.Новоизбраният председател и представляващ Ч. не е вписан в регистъра при СГС – регистърното производство по това вписване,както и по вписването на останалите подлежащи на вписване въз основа решенията на ОС от 19.11.2013 год. обстоятелства,се твърди спряно,с оглед образуването на настоящото производство.Като ответници са конституирани членове на сдружението,първият от които – С. В. – председателствал събранието от 19.11.2013 год. и подписал протокола от същото,а вторият – П. М. – предвид качеството му на новоизбран председател на Настоятелството и като такъв подал заявление за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на читалището.Третата ответница не е член на сдружението и е конституирана като лице,приподписало оспорвания протокол,бидейки гост на събранието.Изложените в исковата молба обстоятелства са относими към иск за отмяна на решенията на ОС,като незаконосъобразни и противоуставни / чл.15 ал.5 ЗНЧ /, но при формулиран петитум за установяване „нищожност” на протокола от ОС на 19.11.2013 год..Първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба ,за отстраняване констатираната нередовност, в изпълнение на които указания ищецът е конкретизирал петитума на исковете,като такъв за установяване неистинност на протокола,в смисъл на установяване,че документът не е верен,без да се оспорва автентичността му / истинността на положените под протокола подписи /.
Първоинстанционният съд е приел,че в качеството му на частен свидетелстващ документ протоколът се ползва с формална доказателствена сила,поради което и може да се оспорва за автентичност,но не се ползва с материална доказателствена сила,освен за неизгодни за съставителите му обстоятелства,като каквито не могат да се квалифицират документираните с оспорения протокол,по отношение предмета на спора.Верността на частния свидетелстващ документ се преценява с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото и по вътрешно убеждение на съда.Съдът е приел,че ищецът няма правен интерес от предявяването на самостоятелен иск за установяване верността на частен свидетелстващ документ,извън правния си интерес от иск за установяване несъществуване на самото обстоятелство,сочено като възникнало в оспорения документ и подлежащо на вписване.Ето защо съдът е приел,че страната има правен интерес от иск за установяване несъществуването на вписано обстоятелство /чл.604 ГПК/.В мотивите недопустимостта не е изведена от факта на все още невписани промени по партидата на сдружението,на основание решенията на ОС от 19.11.2013 година.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, споделяйки мотивите за недопустимост на иска по чл.124 ал.4 предл. първо ГПК,за установяване неистинност / като неверен / на частен свидетелстващ документ, поради липса на правен интерес, но и излагайки паралелно съображението за нередовност на исковата молба,която и въпреки указанията на съда,е останала неотстранена.Доколкото последното предпоставя изначална неяснота относно правното основание на иска, предвид некореспондиращи си обстоятелствена част /относима към иск по чл.15 ал.5 ЗНЧ / и петитум / относим към иск по чл.124 ал.4 предл.първо ГПК/, респ. недопустим на това основание иск,именно този от изложените мотиви се явява решаващ и само преодоляване правилността му би предпоставила относимост и на извода за недопустимост на иска,с оглед характера на оспорвания документ / частен, свидетелстващ / и вида на оспорването / на верността,а не на автентичността му /.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следните въпроси: 1/ Допустимо ли е предявяване на установителен иск по чл.124 ал.4 пр.първо ГПК,с който се атакува верността на частен свидетелстващ документ от лице,което не е издател на атакувания документ ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с решение № 131 по т.д.№ 621/2012 год. на второ т.о. на ВКС,както и с позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ; 2 / Допустимо ли е предявяване на установителен иск по чл.124 ал.4 пр.първо ГПК за верността на частен свидетелстващ документ,въз основа на който документ се иска промяна във вписани обстоятелства, правният интерес от който е да не се допусне промяна въз основа на удостоверените в оспорвания документ обстоятелства ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.3 ГПК, с излагане съображения относно едностранния характер на регистърното производство,в което длъжностното лице по вписванията е в невъзможност да установи неверността на документа,което е и основанието за спирането му в настоящия случай, с указване предявяване на правата на ищеца по общия исков ред.
Решаващ за недопустимост на производството мотив на въззивното определение е този за нередовността на исковата молба, неотстранена в законосъобразно предприета от първоинстанционния съд процедура по чл.129 ГПК.В исковата молба не се твърди, че Общо събрание с посочения в протокола дневен ред не е проведено на 19.11.2013 год., респ. че проведеното е взело различни от удостоверените в протокола решения.Сочените от ищеца обстоятелства са относими към обстоятелствената част на иск за отмяна на решенията на ОС на Ч.,като противозаконни и противоуставни, на основание чл.15 ал.5 ЗНЧ, който и ако би бил предявен и със съответния за това петитум , се явява недопустим, като непредявен в преклузивния срок по чл.15 ал.6 ЗНЧ.Неистинност,в поддържания от ищеца смисъл на неверност,а не неавтентичност,на протокола от ОС на читалището, предпоставя твърдение,че документираните обстоятелства не са се случили по начина и със съдържанието,с което са отразени.Такива обстоятелства не се сочат,вкл.в настоящата частна жалба.
Предвид така установимия решаващ мотив, формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като са неотносими към извода за недопустимост на производството, но с оглед нередовността на исковата молба,предпоставяща липса на предявен допустим – установим с кореспондиращи си основание и петитум – иск. Неудовлетворяването на общия селективен критерий изключва необходимостта от обсъждане на допълнителните такива. Дори да би било допуснато касационното обжалване по формулираните въпроси, не би бил постижим различен от настоящия правен резултат, което е преценима за допускането предпоставка,съгласно задължителните указания в ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС – за значението на отговора на въпроса / въпросите,обосновали допускане на касационното обжалване,за изхода на делото.
Впрочем и да не би бил налице решаващ извод за нередовност на исковата молба,формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК : допустимостта на иска не е отречена с оглед предявяването му от лице, чуждо на авторството на документа, нито предвид обстоятелството,че е преждевременно предявен,с оглед неосъществено към момента на предявяването му вписване / спряно регистърно производство /.Недопустимостта е изведена от характера на документа / частен свидетелстващ / и вида на оспорването / вярност, не и автентичност /, респ. от формалната му,единствено,доказателствена сила,с които е съответно обоснована липса на правен интерес.Дори спрямо така формулираните въпроси не са обосновани сочените допълнителни селективни критерии : реш.№ 131 по т.д.№ 621/2012 год. на второ т.о. на ВКС касае допустимост на установителния иск за неавтентичност на документ,следователно – иск за отричане формалната му,а не материална доказателствена сила и в този смисъл е напълно неотносимо.Формалното цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове тази хипотеза,при липса на обосноваване, в съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС: посочване на непълна, неточна или неясна правна норма,чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика или наличието на непротиворечива съдебна практика по тълкуването на конкретна норма,подлежаща на преодоляване,предвид изменения в законодателството или в резултат на развитието на обществените отношения,така че новото тълкуване да съдейства за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Нещо повече : в отношенията между членовете на Сдружението,с оглед решенията на оспореното Общо събрание,ищецът е лишен от представителна функция по отношение Сдружението, поради което и предявените от него пасивно субективно съединени искове са лични искове,а не такива от името на юридическото лице.Надлежната процесуална легитимация на ответник по спора е на самото Ч.,за да би било обвързано от евентуално решение по установителен иск относно верността на протокола от Общото събрание, ако такъв самостоятелен иск би бил приет за допустим. По отношение на конституираните в процеса физически лица – ответници ищецът не обосновава правен интерес от водене на установителните искове, доколкото обвързва интереса си с недопускане на вписване на нови обстоятелства по регистрацията на Ч.,като самостоятелен правен субект.На това само основание предявените пасивно субективно съединени установителни искове отново биха били недопустими.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 16.03.2013 год. по ч.гр.д.№ 847/2015 год. на Софийски апелативен съд,4 състав.
ОСЪЖДА А. П. А.,на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК,да заплати на П. М. разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :