О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, 25.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
разгледа докладваното от съдия Чаначева т.д. № 1482/18 г., при което констатира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по подадена от адв. Г. В. Ч., в качеството й на особен представител на „Атаман“ ООД, [населено място], обл. Хасково, чрез процесуален представител адв. А. А., молба вх. на ВКС № 11161/27.12.2018 г., с която е поискано да й бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство, съгласно чл. 47, ал. 6 вр. чл. 29, ал. 4 ГПК.
За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия, първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по т.д. № 1482/18 г. по описа на настоящия състав на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от „Атаман“ ООД, [населено място], обл. Хасково, чрез назначения му с определение № 524 от 23.11.2017 г. на Апелативен съд Пловдив по в.т.д. № 379/17 г. по чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител адв. Ч., с която е обжалвано решение № 63/21.02.2018 г., поправено с решение № 66/22.02.2018 г., по в.т.д.№ 379/17г. на Апелативен съд Пловдив.
С постановеното от състава на ВКС определение № 513/19.11.2018 г. по настоящото дело въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането в т. 55 от касационната жалба, подадена от адв. Ч., за присъждане на адвокатско възнаграждение по правилата на ГПК, касаещи особеното представителство.
Молбата следва да бъде уважена. Съгласно разпоредбите на чл. 29, ал. 4, изр. 2 ГПК и чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждението на особения представител на ответника е платимо от ищеца /който в касационното производство се явява насрещна на касаторите страна/. То се дължи от него без оглед на факта, че касационната жалба не е уважена. Съгласно т. 6 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, за положения от особения представител труд се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото; това възнаграждение е различно от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия резултат, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК; възнаграждението за особения представител, може да бъде възстановено на ищеца като разноски при съответен изход на спора едва след като бъде заплатено от него, съобразно чл. 47, ал. 6 ГПК.
С оглед изложеното, в полза на особения представител адв. Ч. следва да бъде определено и присъдено като платимо от ответника по касационната жалба „Веи Строй“ ЕАД, възнаграждение за касационната инстанция, възлизащо в размер на 600 лв., изчислено съобразно чл. 9 ал. 2, вр. чл. 7 ал. 2 т. 10 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА „Веи Строй“ ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], бул.“ Н. Й. В.“ № 35, ет. 1, да заплати на адв. Г. В. Ч. от АК [населено място] с адрес на практиката [населено място], ул.“Сливница“ № 8Б, офис № 2-партер, в качеството й на особен представител на „Атаман“ ООД, [населено място], обл. Хасково, с ЕИК[ЕИК], сумата 600 лв. адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: