О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София 26.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1407/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пловдивската апелативна прокуратура срещу решение №157 от 10.06.2009 г. по гр. дело №341/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №315 от 24.02.2009 г. по гр. д. №3240/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение П. на Република България е осъдена да заплати на Н. Д. Т. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумите 1 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 150 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 04.10.2006 г. присъда по предявеното му обвинение по чл.304, ал.1 НК. Наказателното производство срещу него е образувано на 01.06.2004 г. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 1 500 лв.
Ответникът по касационната жалба Н. Д. Т., град П., не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с обжалваем интерес до 1000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен искът за заплащане на 150 лв. – обезщетение за имуществени вреди следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправен въпрос относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №157 от 10.06.2009 г. по гр. дело №341/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатият от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Пловдивската апелативна прокуратура срещу решение №157 от 10.06.2009 г. по гр. дело №341/2009 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение №315 от 24.02.2009 г. по гр. д. №3240/2008 г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане П. на Република България да заплати на Н. Д. Т. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ 150 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №157 от 10.06.2009 г. по гр. дело №341/2009 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение №315 от 24.02.2009 г. по гр. д. №3240/2008 г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане П. на Република България да заплати на Н. Д. Т. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за 1 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Определението в частта за оставяне без разглеждане жалбата на Пловдивската апелативна прокуратура може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.