3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
С., 31.01.2013 година
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, смесен петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ПУНЕВА
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдията Камелия Маринова дело № 1 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс по спор за подсъдност между Административен съд [населено място] и Софийски районен съд относно компетентния съд, който да разгледа исковата молба на Л. Б. Н. против И.
Исковата молба е подадена до Административен съд-гр.Д., който с определение № 106/3.05.2012 г. е прекратил производството по образуваното по нея дело № 197/2012 г. и я е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд с мотив, че отговорността на държавата и общините по чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да се ангажира само в случаите, когато вредите са причинени от администрацията при административна дейност, каквато е и специалната хипотеза на чл.74, ал.2 ЗЗДискр. във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ /при исковете за обезщетения за вреди от действия или бездействия на органи, осъществяващи държавна власт/, а при искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност между субектите, делата са подсъдни на общите съдилища – арг. чл.71, ал.1 ЗЗДискр., като в случая твърдените от ищеца вреди не са му причинени по повод на административна дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия. Делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд с оглед чл.105 и сл. ГПК, уреждащи местната подсъдност.
С определение от 18.12.2012 г. Софийски районен съд е прекратил производството по образуваното пред него гр.д. № 22924/2012 г. и е повдигнал спор за подсъдност. Приел е, че отношенията по възникване, изпълнение, изменение и прекратяване на служебните правоотношения са административни /арг. от чл.9, ал.1 и чл.108, ал.1 ЗДСл./, а съгласно чл.74, ал.2 ЗЗДискр. за вредите от актове на дискриминацонно третиране, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът се предявява според чл.1, ал.1 и 2 ЗОДОВ и се разглежда по реда на АПК от административните съдилища. В случая след като дискриминационното третиране на ищеца е извършено във връзка с и при прекратяване на служебното правоотношение между страните, претенцията за обезщетяване на вредите от дискриминационния акт няма граждански, а административен характер и искът съгласно чл.74, ал.2 ЗЗДискр.вр. чл.1 ЗОДОВ и чл.203, ал.1 АПК е подсъден на административен съд. Допълнително са изложени съображения, че Администратиев съд-гр.Д. няма правомощие служебно да преценява местната подсъдност и при приетите в определението си констатации е следвало да изпрати делото на съответния граждански съд в съдебния район, на който се намира първоначално сезирания съд.
П. състав на състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа делото по предявения иск е Административен съд – [населено място], на който делото следва да бъде изпратено по подсъдност поради следните съображения:
В исковата молба Л. Б. Н. твърди, че в периода 2002 г. – 2.02.2009 г. е бил в служебно правоотношение с ответната И. в който период не бил повишен в ранг, с което е нарушена разпоредбата на чл.15 ЗЗДискр., установено с влязло в сила решение на КЗД, а заради това, че потърсил правата си за повишаване в ранг бил изхвърлен от държавна служба. Претендира обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на нарушението по чл.15 ЗЗДискр.
Съгласно чл. 71 ЗЗДискр., извън случаите по раздел І, всяко лице, чиито права по този или по други закони, регламентиращи равенството в третирането са нарушени може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по – нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди. Разпоредбата на чл. 74 от същия закон предвижда, че в случаите по раздел І, всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/ или органите, причинили вредите, а нормата на ал. 2 определя реда за предявяване на иск за обезщетение – по ЗОДОВ, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица. Следователно разграничителният критерий при преценка реда, по който следва да се разглеждат исковете за обезщетения от дискриминационно третиране е от чии действия произтичат вредите, с оглед твърденията на ищеца. В случая изложените в исковата молба на Л. Б. Н. твърдения и петитум за съществувало и прекратено по чл. 106, ал. 1, т.2 от Закона за държавния служител служебно правоотношение сочат, че ищецът претендира обезщетение за вреди, причинени от неравенство в третирането при упражняване правото на труд, установено в производство пред К. за защита от дискриминацията, което право на труд произтича от служебно правоотношение, при което между страните не съществува равнопоставеност, с каквато характеристика се отличава трудовото правоотношение. При искове за вреди, произтичащи от служебни правоотношения, какъвто е настоящия случай, родово компетентен да се произнесе е съответния Административен съд, а в случая това е Административен съд – Добрич, на когото делото следва да се изпрати по подсъдност. С оглед този изход на спора поставените от Софийски районен съд въпроси за прилагането на правила за местна подсъдност са ирелевантни и не следва да се обсъждат.
По изложените съображения петчленният състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковата молба вх. № 997/2.04.2012 г. на Л. Б. Н. против И. – [населено място] е Административен съд – [населено място].
Изпраща делото за разглеждане от Административен съд – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.