4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 31.01.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 238 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №924, постановено на 15.10.2019г. по ч.гр.д.№677/2019г. състав на Втори въззивен състав на ГО на Софийския окръжен съд е отменил разпореждане от 21.08.2019г. по гр.д.№483/2015г. по описа на Районен съд-Самоков, 3 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на А. Й. Т. за освобождаване от държавна такса по делото за сумата над 100лв. до 352.27лв. и вместо това е освободил частично на основание чл.83, ал.2 ГПК А. Й. Т. от заплащане на държавни такси по производството и е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд в частта, с която е отказано освобождаването на А. Й. Т. от заплащане на държавна такса в размер на 100лв.
Определението е ожалвано от А. Й. Т. чрез процесуалния му представител адв.А. Ж. от САК, в частта, с която разпореждането на първоинстанционния съд е потвърдено, с оплаквания, че същото е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички, намиращи се в делото доказателства и по-специално доказателствата, установяващи, че е платил държавна такса по сметка на Софийския окръжен съд по гр.д.№42/2013г. в размер на 925.65лв., но фактически не е получил никакво правосъдие, тъй като спорът не е бил разгледан по същество /исковете са оставени без разглеждане като недопустими/, както и че делата са били сериозно забавени.
В представеното изложение поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС /мотивите към т.12 на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС; определение №66/12.02.2016г. пж ч.гр.д.№136/2016г. на Четвърто ГО на ВКС; определение №496/10.07.2013г. по ч.т.д.№2492/2013г. на Второ ТО на ВКС; определение №442/19.12.2013г. по ч.гр.д.№7440/2013г. на Второ ГО на ВКС; определение №603/25.05.2014г. по ч.т.д.№2139/2014г. на Второ ТО на ВКС; определение №686/12.12.2014г. по ч.гр.д.№7091/2014г. на Първо ГО на ВКС; определение №80/12.02.2015г. по ч.т.д.№2469/2014г. на Второ ТО на ВКС; определение №128/19.02.2015г. по ч.гр.д.№725/2015г. на Четвърто ГО на ВКС и определение №347/25.06.2015г. по ч.т.д.№1479/2015г. на Второ ТО на ВКС/ следните правни въпроси по приложението на чл.83, ал.2 ГПК:
1.Длъжен ли е съдът, при отказ за освобождаване от заплащане на държавна такса, изрично да констатира в мотивите си, че молителите разполагат с достатъчно средства да заплатят таксата и следва ли съдът да направи съпоставка между доходите на молителя и дължимата държавна такса с оглед възможността да бъде платена от него и следва ли съд да не се съобрази с дохода и право на доверителя да се ползва от минималния размер на дохода като екзистенц минимум за задоволяване на жизнено важни потребности, а не за заплащане на държавни такси по делото, макар и да са в значително по-малки размери от дохода;
2.Длъжен ли е съдът при преценка за освобождаване от държавна такса, да съобрази всички доказателства, намиращи се по делото за заплатени държавни такси по частни жалби и държавна такса в размер на 925лв., по което производство съдът е отказал правосъдие, като е прекратил делото и това е натоварило финансово доверителя, при позоваване на тях от страна на молителя, или следва да отчете доказателствата, представени само в производството за освобождаване от държавна такса;
3.Допустимо ли е преценката на съда за наличие или липса на предпоставки за осбовождаване от държавна такса, да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да заплати таксата, изхождайки от това, че преди е заплащал държавни такси, без да се съобрази с намаленото имущество на доверителя поради разрушаването на семейния бизнес и лишаване от възможност за реализация на доходи от търговия и личен труд, поради обстоятелството, че му се създават спънки от общински власти, като е лишен от възможността да осъществява търговска дейност, при наличие на изрично изявление от него, че има такива пречки.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Последователно и непротиворечиво в практиката си ВКС приема, че по молбата за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността да изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса в производството по делото, като след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея. В този смисъл практиката на ВКС /№496/10.07.2013г. по ч.т.д.№2492/2013г. на Второ ТО на ВКС; определение №442/19.12.2013г. по ч.гр.д.№7440/2013г. на Второ ГО на ВКС; определение №603/25.05.2014г. по ч.т.д.№2139/2014г. на Второ ТО на ВКС; определение №686/12.12.2014г. по ч.гр.д.№7091/2014г. на Първо ГО на ВКС, посочени в изложението към настоящата частна касационна жалба/ е обобщена в соченото от жалбоподателя определение №66/12.02.2016г. по ч.гр.д.№136/2016г. на Четвърто ГО на ВКС, вкл. чрез позоваване на мотивите към т.12 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, постановявайки обжалваното определение – взел е предвид данните за имущественото и здравословно състояние на жалбоподателя, съдържащи се в представената декларация за материално и гражданско състояние /притежавана къща с площ от 35кв.м., доходи в размер на 2400лв. годишно от наем и брутна заплата на съпругата му в размер на 1240лв. месечно/ и в представената епикриза с дата 04.11.2018г., отразяваща диагноза и лечение на тежко протичаща форма на псориазис, както и приложената заповед за прекратяване на трудово правоотношение с дата 11.03.2019г. Въз основа на тези данни съдът е приел, че месечният доход на семейството на жалбоподателя възлиза на 1440лв. /от наемно правоотношение и трудово възнаграждение/, след което е съпоставил този доход със статистическите данни на НСИ за месец септември, 2019г., според които необходимата издръжка на член от семейството е 602.50лв. месечно и е стигнал до извод, че тази издръжка е съпоставима с месечния доход на жалбоподателя, т.е. че доходът покрива необходимата от статистическа гледна точка издръжка на едно лице като обективно установена величина.
В съответствие с посочената по-горе практика на ВКС въззивният съд е взел предвид и други, имащи значение в конкретния случай, обстоятелства, а именно, че жалбоподателят е заплатил държавна такса при образуване на производството по гр.д.№483/2015г. по описа на РС-Самоков, депозити за назначени експертни изследвания, за призоваване на свидетели, разноски за издаване на съдебни удостоверения, както и разноски по частни производства във връзка с делото. Прието е, че извършването на тези разходи на фона на липсата на доходи от трудово правоотношение има за последица обективно влошаване на финансовото състояние на жалбоподателя. Извод, че извършването на тези разходи установява наличие на финансова възможност за заплащане на такси и разноски по делото, както твърди жалбоподателят, въззивният съд не е направил. Не съответстват на мотивите на въззивния съд и оплакванията на жалбоподателя, че съдът е обсъдил само данните, съдържащи се в представената декларация за имуществено и гражданско състояние.
Въз основа на цялостен и задълбочен анализ на всички данни за имущественото и здравословно състояние на жалбоподателя, установени по делото, както и на други, констатирани по делото обстоятелства /влошаване на финансовото състояние на жалбоподателя по причина водените от него дела/, въззивният съд е приел, че жалбоподателят е материално затруднен, поради което следва да внесе само 100лв. от дължимата държавна такса по подадената от него въззивна жалба, като бъде освободен от задължението за внасяне на разликата до пълния размер от 352.27лв. По този начин въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е извършил съпоставяне между размера на дължимата държавна такса и финансовите възможности на жалбоподателя /месечен доход в размер на ? от 1440лв., който е по-висок от признатата за необходима издръжка на член от семейството за релевантния период/.
При постановяването на обжалваното определение въззивният съд е разрешил в съответствие с практиката на ВКС поставените от жалбоподателя релевантни към приложението на чл.83, ал.2 ГПК въпроси, поради което следва да се приеме, че поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №924, постановено на 15.10.2019г. по в.ч.гр.д.№677/2019г. от 9 въззивен състав на ГО на Софийския окръжен съд по подадената от А. Й. Т. жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: