4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
С., 06.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5276 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. „Български художник” [населено място], чрез пълномощника му адв. С. М. от АК-С., против въззивно решение № 7181 от 02.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 11261/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав, с което е отменено решение от 02.03.2010 г. на Софийски районен съд, ГК, 47 с-в, постановено по гр.д. № 12574/2007 г., и е отхвърлен предявеният от Ж. „Български художник” [населено място] срещу Е. С. П. от [населено място], частичен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имот – апартамент № 52В, с вход откъм вход Г на блок 5/стар/, ет. 8, представляващ част от мезонет № 52, находящ се на етажи VІІ и VІІІ в бл. 259/стар блок № 5/, вх. Г, на [улица], в@@5@ [населено място], за периода 24.04.2002 г. – 24.04.2007 г. като част от дължимо обезщетение от 18 000 лв., като неоснователен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са обусловили изхода на спора и са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изведените от жалбоподателя правни въпроси от материално естество, от значение за изхода на спора, са: обстоятелството, че процесния имот не е приет за жилищно обитаване, съгласно законовите изисквания, изключва ли възможността Ж. като собственик на имота да търси защита по реда на чл. 59 ЗЗД; успешно осъществена искова защита по чл. 38а ЗЖСК лишава ли Ж. от право на обезщетение по чл. 59 ЗЗД в качеството й на собственик на имота до снабдяване на член-кооператора с нотариален акт; представлява ли пречка разпределението на процесния имот по реда на ЗЖСК за реализиране на ползи от имота от страна на кооперацията. Позовава се и представя задължителна съдебна практика – решение № 271/24.06.2010 г. по гр.д. № 3148/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 272/24.06.2010 г. по гр.д. № 3198/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 291/02.08.2011 г. по гр.д. № 959/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 213/29.06.2012 г. по гр.д. № 1240/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 349/16.11.2012 г. по гр.д. № 307/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Е. С. П. от [населено място], чрез назначения й особен представител адв. Р. П. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускането й до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 59 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД въззивният съд в обжалваното решение е приел, че ищцовата Ж. не се явява кредитор на претендираното вземане за обезщетение от неоснователно обогатяване, тъй като не е установено по делото настъпило за същата обедняване за сметка обогатяването на ответницата – ползвател на имота през процесния период. Този извод въззивният съд е формирал на основата на установените по делото факти, че отделните обекти в сградата, в т.ч. и процесния апартамент, са разпределени по реда на ЗЖСК на съответните член-кооператори, поради което със сумата, представляваща обезщетение за ползването на недвижимия имот без основание, биха се обеднили член-кооператорите, за които имотът е предназначен по разпределение, а не Ж. – по арг. на чл. 38а ЗЖСК, предоставящ защитата на владението в полза на член-кооператора, бъдещ собственик, а не на Ж., поради което е приел, че ищцовата Ж. не е материалноправно легитимирана да предяви иск за обезщетение за лишаване от ползването на имот до издаването на нотариален акт за собственост в полза на член-кооператора, на когото този имот е разпределен.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа изведени правни въпроси от значение за спорното право, които са решени от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 338 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 181/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Съгласно тази съдебна практика по материалноправния въпрос – легитимирана ли е Ж. да претендира на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи от трето лице, ползващо без основание отделен обект – апартамент, който вече е разпределен на член-кооператор по реда на ЗЖСК, е даден отговор, че преди да се извърши разпределение Ж. като собственик има право да ползва сградата и отделните обекти в нея и да ги ревандикира от всяко трето лице, което ги ползва без основание, съответно има право на обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползването на вещта. В случаите, при които третото лице заема без основание вече разпределен на член-кооператор обект, материално легитимиран по претенцията за неоснователно обогатяване е член-кооператорът, на когото жилището е разпределено, а не Ж., която не може да пропусне ползи от ползването без основание на отделни обекти в случай, че същите са вече разпределени по реда на ЗЖСК, тъй като със сумата, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот без основание биха се обеднили член-кооператорите, на които имотът е вече разпределен по реда на ЗЖСК, а не самата Ж.. Приетото във въззивното решение е в съответствие с тази установена задължителна съдебна практика по поставените материалноправни въпроси, обективирана и в посоченото от касатора решение № 291/02.08.2011 г. по гр.д. № 959/2010 г. на ВКС, ІV г.о., както и в решение № 533 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1685/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 614 от 07.07.2011 г. по гр.д. № 971/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, която се възприема и от настоящия състав на Трето гражданско отделение на ВКС, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ дължимите разноски за адвокатско възнаграждение на назначения на ответницата Е. П. особен представител на основание чл. 16, ал. 5 ГПК/отм./ в размер на 458 лв., на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7181 от 02.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 11261/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав, по касационната жалба с вх. № 123291 от 26.11.2012 г. на Ж.”Български художник” [населено място].
ОСЪЖДА Ж.”Български художник” [населено място] да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ сумата от 458 лв., адвокатско възнаграждение на назначения на ответницата Е. С. П. от [населено място], представител по чл. 16, ал. 5 ГПК/отм./
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: