2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№14
С., 06.01. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№6354/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 780/05.06.2014 год. на Окръжен съд [населено място] , ІV в. гр. с-в по гр.д. №465/2014 год. , с което е оставена без уважение като неоснователна частната жалба на дружеството против определение №77/05.02.2014 год., по гр.д.№4/2014 год. на Червенобрежкия районен съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд [населено място].
С касационната частна жалба се правят оплаквания, за нарушения на процесуалния закон, доколкото с определението, което е потвърдено, е отменено предходно определение на Червенобрежкия районен съд , с което е прието, че е районният съд е компетентен да разгледа спора и е указано на ищеца да внесе държавна такса по делото в размер на 581,71 лв., което указание е изпълнено. Иска се отмяна на въззивното определение.
С касационната частна жалба се представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответниците по частната жалба не вземат становище както по отношение на допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение , така и относно основателността на частната жалба по същество.
Частната жалба е подадена в законния срок , от надлежна страна и срещу определение, което подлежи на касационно обжалване съгл. чл. 396,ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Независимо от това съгласно чл. 274,ал.3 ГПК , за да се разгледа касационната частна жалба „по същество” следва да се изпълнени комулативно допълнителните условия на чл. 280 ГПК, а именно: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и неговото разглеждане да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано едно или няколко от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното с касационната частна жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът е формулирал въпроса: Може ли съдът сам да отменя определението, с което е приел, че е компетентен да разгледа делото и е определил дължимата от ищеца държавна такса? Счита, че по този въпрос са изпълнени допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.3 и 2 ГПК.
Изпълнението на първия критерий обосновава с липсата на изрична правна норма, която отговаря на поставения въпрос – тоест налице е празнота на закона ,което налага тълкуване . Същевременно се позовава и на липса на съдебна практика по него. Произнасянето на съда по поставения правен въпрос, според касатора би допринесло също така и за точното тълкуване на закона и за развитие на правото. Изпълнението на критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК касаторът обосновава с противоречие с т.9 б.”в” ТР №1/2013 год., постановено по ТД №1/2013 г. на ОСГТК .
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционният съд ,с което е прекратил производството по делото пред него и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд [населено място] . За да постанови това определение съдът е констатирал , че цената на предявения иск,определена по данъчната оценка на имота, предмет на иска за нищожност на договора, е 58177,90 лв. Позовал се е на разпоредбата на чл. 104,ал.1,т.4 ГПК според която исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. С определението районният съд не е отменял предходното разпореждане №90/20.01.2014 год. , с което е указал на ищеца да внесе държавна такса в размер на 581,78 лв. С него е посочено, че разпореждането ищецът да внесе държавна такса в размер на 581,78 лв. е погрешно доколкото преценката на вида на търсената защита и изискуемостта на държавната такса, следва да се извърши от компетентния съд , който в случая Окръжен съд [населено място].
Следователно въпросът така, както е формулиран не кореспондира със съдържанието на обжалваното определение и само на това основание не следва да се разглежда като правен въпрос, обуславящ достъпът до касационно обжалване. Съдът е действал в съответствие и в изпълнение на разпоредбите на чл. 118 и чл. 119 ГПК. Съгл. чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнато пред него дело му е подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред надлежния съд като извършените от последния действия запазват силата си. Съгл. чл. 119 ,ал.1 ГПК въпросът за родова неподсъдност на делото може да се повдига служебно и от съда до приключване на производството във втората инстанция. По делото не са представени доказателства , че определената от районният съд държавна такса е била внесена по негова сметка, но дори това да е сторено извършеното процесуално действие, както се посочи, се запазва и таксата се счита за надлежно внесена.
Липсата на правен въпрос , който е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и съответно има обуславящ за изхода на спора характер е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска, както на първото , така и на второто посочено допълнително основание – съответно по чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение № 780/05.06.2014 год. на Окръжен съд [населено място] , ІV в. гр. с-в по гр.д. №465/2014 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: