2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София,08.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2995 по описа на трето гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Т. М. и Г. И. М. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. П. Г., против решение № 34 от 22 март 2017 г., постановено по в.гр.д. № 36 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., с което се потвърждава решение № 283 от 3 ноември 2016 г., постановено по гр.д. № 38 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., с което е развален до размера на 5/6 идеални части сключеният между В. Г. М. и И. И. М. като прехвърлители и Г. М., по време на брака му с В. М., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, и в тежест на касаторите са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е основният извод в обжалваното решение, че касаторите не са ангажирали доказателства, че алеаторният договор е бил изпълняван в периода 1991-2009 г., тъй като такова твърдение за неизпълнение не е въведено в спора, а съдът интерпретира информацията, която може да се извлече от молбата-уточнение на ищеца, и съдът по този начин е излязъл извън пределите на това, с което е сезиран. Сочи се и че дори такова уточнение да има, заявената от касаторите неяснота не е била отстранена от ищеца. Затова, според касаторите, у тях било формирано убеждението, че периодът 1991-2009 г. няма да е предмет на спора по делото и решението ги поставило в позицията на процесуална изненада. Поддържа се, че съдът не е съобразил всички доводи, посочени в отговора на исковата молба, за полагани лично и чрез трето лице всички необходими грижи за издръжката и снабдяването на възрастните родители с хранителни продукти, медикаменти и отопление и са осъществявани ремонти, за което са ангажирани преки доказателства. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата Т. И. К., с адрес в [населено място], представлявана от адв. К. И., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество. Ответникът И. И. М., с адрес в [населено място], не взема становище по жалбата.
За да приеме за правилно решението на въззивния съд за разваляне на договора за издръжка и гледане от 1991 г., въззивният съд съобразява установените факти: касаторите са заживели в дома на прехвърлителите през 2009 г., а през 2014-2015 г. се преместили в София, прехвърлителите претърпели операции за отстраняване на катаракта, през 2015 г. прехвърлителката счупила тазобедрена става, останала продължително време на легло, и починала на 13.04.2016 г., грижата за прехвърлителите от по няколко часа на ден била осъществена от болногледачка, без да е установено кой е заплащал възнаграждението й. Съдът не е възприел твърдението за осъществени от касаторите ремонти в жилището и закупуване на обзавеждане, тъй като представените доказателства не установяват влагането именно в процесния имот. Счетено е, че уговорката в договора, че приобретателят Г. М. е поел задължение да осигури цялостна издръжка и грижи за родителите си И. и В. (починала в хода на процеса и заместена от дъщерята Т. К.) М. при болест и немощ до края на живота им лично или чрез трето лице, не следва да се тълкува като ограничение в предметния и времеви обхват на задължението, а като поемане от страна на приобретателя на риска от влошаване на здравословното състояние на прехвърлителите, като настъпването на болест и немощ предполага по-висока интензивност и адекватност на грижите и издръжката. Съдът приема, че изправността на длъжника се предпоставя от предоставяне целия обем на грижи и издръжка във всеки един период от действието на договора, включително и при промяна на състоянието на прехвърлителя, поради което неизпълнението в един период се приравнява на пълно неизпълнение предвид неделимостта на задължението, и не може да бъде поправено впоследствие, тъй като миналата нужда от издръжка и гледане не може да се компенсира по-късно. Прието е, че възражението за погасяване на иска по давност за периода преди 2009 г. е преклудирано, защото е направено за първи път пред въззивната инстанция.
К. съд приема, че поставеният от касаторите въпрос не е обуславящ изхода на спора, поради което не обосновава допускането на касационното обжалване.
Пита се следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни аргументи защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, при отчитане на института на ограничения въззив по ГПК, който според касаторите е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г., ОСГК, т. 19. В соченото тълкувателно решение, при отговор на въпроса какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд – на решаващ по същество или на проверяващ съд, ВКС приема, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от дейността й като решаваща инстанция по съществото на спора, и дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност.
В разглеждания случай действително въззивният съд не е изложил мотиви по оплакването във въззивната жалба, че заявеното твърдение, че процесният договор не е бил изпълняван още от 1991 г., е неясно заявено, и независимо от направеното възражение за липса на конкретика, ищецът не е предприел никакви действия, които да индивидуализират предмета на спора в тази му част, а и съдът не е вписал в проектодоклада съответния период, което формирало у приобретателите убеждението, че този период няма да е предмет на спора по делото. Установява се, че в исковата молба прехвърлителите сочат, че в продължение на много години били поставени в състояние на несигурност за ежедневното им съществуване по отношение на необходимите храна, облекло, отопление и грижи за здравето им. След оставяне на исковата молба без движение с цел конкретизиране на началния момент на неизпълнението на задълженията на длъжниците по договора, с допълнителна молба от 1 февруари 2016 г. ищците изрично сочат, че неизпълнението на алеаторния договор датира още от сключването му през 1991 г., като оттогава до момента на предявяване на иска ищците сами се грижат за себе си, заплащат всичките си разходи за лекарства, храна, отопление и вода, както и данъците за имота, дори подпомагали длъжниците, а отношенията помежду им се влошили през 2014 г., когато ответниците се нанесли в жилището. Предвид тези твърдения първоинстанционният съд не е коментирал конкретен период в доклада си по чл.146 ГПК. Ето защо, дори и въззивният съд да бе дал отговор на съответния довод на въззивниците, то изхода на делото не би бил променен, след като съдът е дал разрешението си в рамките на защитата, поискана от него. В този смисъл поставеният въпрос не е обуславящ изхода на спора, поради което не обосновава допускането на касационното обжалване.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата за заплащане на сторените разноски от 1000 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 34 от 22 март 2017 г., постановено по в.гр.д. № 36 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г.
ОСЪЖДА В. Т. М., ЕГН [ЕГН], и Г. И. М., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място],[жк], вх. А, ет. 1, ап. 3, да заплатят на Т. И. К., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 1000,00 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: