– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14
гр. София 08.01.2020 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 09.10.2019 (девети октомври две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2453 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 729/28.02.2019 година, подадена от Ю. И. Г., против решение № 196/16.01.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 732/2018 година.
С обжалваното решение съставът Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 2750/21.05.2018 година на Районен съд Разлог, постановено по гр. д. № 970/2017 година, с което са отхвърлени предявените от Ю. И. Г. против ОУ„Пейо Крачолов Яворов” [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно на уволнението му от длъжността „старши учител по физическо възпитание и спорт-0.5 щат”, на основание на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ-поради съкращаване на щата, извършено със заповед № 449/11.07.2017 година на директора на ОУ„Пейо Крачолов Яворов” [населено място], и за отмяната му като такова, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2790.30 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на уволнението за периода от 11.07.2017 година до 11.01.2018 година.
В подадената от Ю. И. Г. касационна жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а също така и че е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от него против ОУ„Пейо Крачолов Яворов” [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ искове да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. е посочил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба ОУ„Пейо Крачолов Яворов” [населено място], е подал отговор на същата от 17.06.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 196/16.01.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 732/2018 година, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Ю. И. Г. е бил уведомен за обжалваното решение на 28.01.2019 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е вх. № 729/28.02.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че с решение № 121/08.08.2016 година, постановено по гр. д. № 5289/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Ю. И. Г. бил възстановен на работа след отмяна на предшестващо уволнение, като на 23.08.2016 година било подписано допълнително споразумение, с което той приел да изпълнява длъжността „старши учител по физическо възпитание и спорт-0.5 щат” при условията на трудов договор за неопределено време. Затова изложените в исковата молба и във въззивната жалба доводи за незаконност на уволнението поради това, че срочния трудов договор на Г. бил трансформиран в безсрочен, били неотносими към спора. От значение за него било дали към момента на връчването на заповед № 449/11.07.2017 година на директора на ОУ„Пейо Крачолов Яворов” [населено място], имало действително съкращаване на щата и дадени ли са всички необходими съгласия, съгласно посочената от Г. закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и чл. 333, ал. 3 от КТ. Позовавайки се на представените по делото доказателства, а именно щатно разписание в сила от 18.08.2016 година и второ такова от 30.09.2016 година, двете утвърдени от директора на ОУ„Пейо Крачолов Яворов” [населено място], въззивният съд е приел, че заеманата от Ю. И. Г. длъжност е премахната от действащото към момента на уволнението щатно разписание. Работодателят изискал документи относно здравословното състояние на Ю. И. Г. като с решение от 27.06.2017 година ТЕЛК при МБАЛ Благоевград приела, че той страда от хипертонично сърце, без застойна (сърдечна) недостатъчност и неинсулиновозависим захарен диабет и затова не попада под закрилата на Наредба № 5/20.02.1987 година. Поради това не било необходимо разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение на Г.. Същевременно с писмо изх. 1/04.11.2016 година Председателят на Общинския координационен съвет на НУС Благоевград уведомил работодателя, че е дадено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на Г. съобразно устава на организацията.
С оглед на посоченото съставът на Окръжен съд Благоевград е посочил, че за да е законосъобразно уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ съкращаването на щата трябва да е реално, т. е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и основната трудова функция трябва да е престанала да съществува, като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й. Такова съкращаване било налице и когато длъжността е премахната, като нейните функции са разпределени и поети от други работници или служители с други трудови функции. Затова доводите на Ю. И. Г., че е задължително провеждането на часове по физическо възпитание и спорт и някои други учители изпълнявали тази функция били неоснователни и се касаело до въпрос на организация в учебното заведение. От значение било установеното, че длъжността е премахната и няма данни да е променено наименованието й, като трудовите задължения на новата длъжност да се припокриват с тези на старата. Освен това работодателят бил получил съгласие за уволнението на Г. по чл. 333, ал. 3 от КТ, а уволненият не се ползвал с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. В писмената си защита, пред въззивната инстанция, Ю. И. Г. поддържал, че не било спазено изискването работодателя да извърши подбор, тъй като часовете по дисциплината му се провеждали. В тази връзка при преценката за законосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, бил обвързан от оплакванията наведени с въззивната жалба по делото, но не и в писмената защита. В рамките на правомощията си на въззивна инстанция, съставът на Окръжен съд Благоевград следвало при самостоятелен анализ на установената фактическа обстановка, да изгради собствени правни изводи, като отговори по същество на оплакванията с въззивната жалба за липсата на реално съкращаване на щата като основание за извършеното уволнение, както и дали работодателят се е съобразил с предварителната закрила за работника или служителя твърдяна от Г.. Нито в исковата молба, нито във въззивната жалба бил правен довод за задължението на работодателя да извърши подбор, като съответно Г. посочи кои лица и по какъв начин са изпълнявали неговата трудова функция и задължения, защото формално по щатно разписание длъжността била една, при което работодателят нямал задължение да извърши подбор. При преценката за идентичност на трудовите задължения следвало да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността-от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Видно било от щатното разписание, че длъжностите на останалите на работа учители, включват преподаване на различни предмети и на никой не било възложено провеждане на часове по физическо възпитание и спорт. Макар, да нямало конкретни доводи въззивният съд анализира прекратяването на трудовото правоотношение на Г., с оглед приложението на нормата на чл. 8 ал. 1 от КТ. Съкращаването на щата означавало фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. Решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна не подлежало на съдебен контрол. Съдът бил компетентен само да провери законността на уволнението към момента на извършването му. В тази проверка се включвал и контролът да не се нарушават императивни правни норми, каквато била и забраната за злоупотреба с право по чл. 8 т. 1 от КТ. Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното съкращаване на щата съобразно разпоредбата на чл. 8 т. 2 от КТ във всички случаи била в тежест на работника или служителя. Добросъвестността се презюмирала от закона до доказване на обратното. Предвид установеното от него въззивният съд намирал, че по делото не е налице злоупотреба с право. Неоснователно било оплакването, че първоинстанционният съд провел съдебно заседание на 03.05.2018 година, без да уведоми представляващия Ю. И. Г.. Предходното съдебно заседание било отложено по искане на страните, те не са присъствали на него, поради което пълномощникът следвало да бъде уведомен за датата на следващото заседание според оплакването във въззивната жалба. Оплакването не съответствало на приложението на разпоредбата на чл. 56 ал. 2 от ГПК, в която било посочено, че след като страните са били редовно призовани, при отлагане на делото, те не се призовават за следващото съдебно заседание ,когато датата му е била обявена в заседанието.
В приложеното към касационната жалба на Ю. И. Г. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е посочено, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Това твърдение е мотивирано с това, че в теорията и практиката не били изяснени въпросите свързани с прякото приложение на КРБ в случаите, когато законът уреждащ спорното правоотношение й противоречи, както и с прякото действие на Директивите и Регламентите на ЕС, а също така и с това, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са изяснили за себе си предмета на делото; че последното допълнително споразумение, което Г. е подписал с ОУ„Пейо Крачолов Яворов” [населено място], е такова, с което безсрочния му трудов договор е трансформиран в срочен в нарушение на закона; че съдилищата неправилно не са преценявали щатните разписания във връзка с останалите доказателства по делото; че неправилно е прието, че са премахнати функциите на заеманата от Г. длъжност и че е налице реално съкращаване на щата; че неправилно е прието, че работодателят не е бил задължен да извършва подбор по смисъла на чл. 329 от КТ, както и че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ГПК, с което са нарушени процесуалните права на Г..
Направените от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърдения, така както са посочени по-горе, се отнасят към решението на Окръжен съд Благоевград по съществото на разглеждания спор. Затова те представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 от ГПК, а не правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който да послужи като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Както е посочено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК правният въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 от ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен, ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 от ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 от ГПК). Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречела на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Затова не може да се допусне касационно обжалване само по изложени твърдения за наличието на основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 281 от ГПК. В конкретния случай в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е изложил само такива твърдения, но не е формулирал общ материалноправен или процесуално правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК. Липсата на такъв въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. При това във въпросите за прякото приложение на КРБ в случаите, когато законът уреждащ спорното правоотношение й противоречи, както и с прякото действие на Директивите и Регламентите на ЕС не са били предмет на разглеждане от въззивния съд и не са обусловили правните изводи при постановяване на решението му. Освен това изложението на Г. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в значителната си част възпроизвежда мотивите на решение № 121/08.08.2016 година, постановено по гр. д. № 5289/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., които обаче са постановени във връзка с предшестващ правен спор между Ю. И. Г. и ОУ„Пейо Крачолов Яворов” [населено място], фактическата обстановка, по който е различна от тази по настоящето производство. Затова правните изводи по това решение не могат да обосноват допускането на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград до касационно обжалване.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 196/16.01.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 732/2018 година, по подадената срещу него от Ю. И. Г. касационна жалба с вх. № 729/28.02.2019 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196/16.01.2019 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 732/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.