О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 08.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2833/2019год.
Производството по делото е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Н. С. чрез адв.Е. Д., срещу въззивно решение № 644/19.03.2019г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 3088/2018г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и присъждане на обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди в заявените размери, ведно с дължимите лихви и разноски.
Насрещната страна Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира следното:
Л. Н. С. е предявил искове срещу Прокуратурата на Република България за 50 000 лв. – обезщетение за причинени му неимуществени вреди от водено против него досъдебно производство /по пр.пр.№5416/2005г. на СГП/ , което е било прекратено поради изтичане на абсолютна давност, и за сумата 14641лв. – обезщетение за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения с всички полагащи се увеличения и индексации за исковия период , неполучени допълнителни възнаграждения и суми за облекло, следствие от отстраняването му от служба във връзка с воденото наказателно производство.
Софийският градски съд е отхвърлил претенциите поради липса на предпоставка от фактическия състав на иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – незаконност на действията на държавните органи. Съобразявайки безспорния факт, че наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност, съдът е приел, че незаконност на действията би била налице, ако по искане на обвиняемия или подсъдимия производството продължи и той бъде признат за невинен с влязла в сила присъда.
Въззивният Софийски апелативен съд потвърдил решението като приел, че право на обезщетение за лица, по отношение на които наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютна давност, законът не предвижда.
В изложението е поставен въпросът, уточнен от съда, дължи ли ПРБ по иск по чл. 2 ЗОДОВ обезщетение за вреди, след като наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност.
Въпросът е изяснен с ТР 3/2004 г. ОСГК ВКС, т. 8 – искът е допустим, но неоснователен, освен ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 24, ал. 2 във вр. с чл. 24, ал.1, т.3 НПК и чл. 289, ал. 2 НПК / редакция ДВ, бр.79 от 13.10.2015г., приложима в настоящия случай/, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда и лицето бъде признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговаря за вреди, ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано.
Разрешението, дадено от въззивната инстанция, не противоречи на даденото тълкуване и не е налице основание за допускане на касационното обжалване. В случая, обезщетение на основание уредената в цитираната правна норма хипотеза не се дължи на ищеца, доколкото по смисъла на специалния закон не е установена незаконност на повдигнатото обвинение – то не е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, нито има постановена влязла в сила оправдателна присъда; наказателното преследване не било погасено по давност или деянието – амнистирано преди образуване на наказателното производство.
Останалите въпроси по изложението – Кой носи имуществена отговорност при отстраняване на държавния служител от работа?; Как се реализира тази отговорност? и Как се определя обезщетението за неимуществени вреди? – са неотносими и не обосновават извод за наличие на общо основание за достъп до касация. Тези въпроси не са правно разрешени от въззивния съд и не обуславят крайния извод по спора.
При този изход на спора ответникът в производството има право на разноски, но същият не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 644/19.03.2019г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 3088/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: