О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София 09.01.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5285/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Д., [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат И. Л. и адвокат Я. Д., срещу решение №1006 от 23.05.2013 г. по гр. дело №136/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което след като частично е отменено решение № 5791 от 09.05.2012 г. по гр. дело №1083/2008 г. на Софийския градски съд, П. на Р. Б. е осъдена да заплати на касатора на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът на И. М. Д. срещу П. на Р. Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 180 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че срещу И. М. Д. се е водило досъдебно производство от края на 1997 г. С постановление по сл.д. № 1300/97 г. той е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 282, ал.3 НК. С това постановление му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” но няма данни той да е бил задържан. Повдигнатото обвинение е било за тежко умишлено престъпление, извършено в качеството му на изпълнителен директор на ** [фирма]. Установено е, че по внесен обвинителен акт на СГП в СГС е било образувано нохд № 2348/2003 г., което е приключило с оправдателна присъда, която е била протестирана от П. в САС. Въззивната инстанция с решение от 15..ІІІ.2007 г. е потвърдила оправдателната присъда на ищеца. Ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 11.ХІІ.2002 г. до 7.ІІ.2003 г., когато тази мярка е била отменена и е била постановена друга – „ домашен арест”. По протест на П., мярката „домашен арест” е била отменена и е наложена отново мярка – „задържане под стража” от 13.ІІ.2003 г. На 28.ІІ.2003 г. съдът отново е отменил мярката за неотклонение „задържане под стража” и я е заменил с „домашен арест”. На ищеца е била наложена забрана за напускане пределите на страната. С присъда № 57 от 13.Х.2006 г. по нохд № 2348/2003 г., СГС, НО, 5 с-в, съдът го е признал за невинен и го е оправдал. С решение № 272, от 15.VІІІ.2007 г. по внохд № 1650/2006 г. САС е потвърдил оправдателната присъда. Това решение на съда не е протестирано от П.. Същото е влязло в сила на 21.ХІ.2007 г. Ищецът е преживял тежко наложените му мерки за неотклонение – задържане под стража и домашен арест. Изпитвал е неудобство от обвиненията срещу него, ограничил е до минимум контактите си с хората, като особено тежко е преживявал разгласяването на фактите чрез медиите. Семейството му, което живеело в САЩ, приело много тежко обвиненията срещу него. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай вредите са причинени от незаконните действия и актове на П., тъй като е било образувано предварително и съдебно производство за обвинения в извършване на престъпление, като последното е завършило с оправдателна присъда. Разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ има за обект на защита честта, достойнството и доброто име на гражданите. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения в закона ред. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконно обвинение, респ. задържане под стража или друга мярка за неотклонение и претърпените вреди. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се съизмерява с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди. Размерът за неимуществените вреди обаче е индивидуален и е свързан с конкретния случай. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера. Установено е, че в резултат на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди. Тези вреди се изразяват в накърняване честта и достойнството му, негативно отношение на близките и познатите му към него особено след публикациите във вестниците, изживени неудобства в семейството му. През този период ищецът е изживял стрес и неудобства във връзка с наложените му мерки за неотклонение „задържане по стража” и „домашен арест” . На същия е било наложена и мярка да не напуска пределите на страната. Преценени са характерът на увреждането, периодът на разследването и тежестта на обвинението, възрастта на ищеца, обстоятелството, че към този момент същият е изпитвал негативни емоции, наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, впоследствие изменена в „домашен арест”, а също така и общественият критерий за справедливост. След анализ на всички тези обстоятелства е прието, че сумата от 10000 лв. е справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б., [населено място], не е заявил становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за задължението на въззивния съд да прецени всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта и определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г., три решения на ВКС и едно на САС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1006 от 23.05.2013 г. по гр. дело №136/2013 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика.
Съобразена е и задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл.2 ЗОДОВ, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предметът на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. За да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства, включително и тези от продължилото над разумния срок наказателно производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1006 от 23.05.2013 г. по гр. дело №136/2013 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.