О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 09.01. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1880/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. К. срещу решение №932 от 21.04.2017г., постановено по гр.д.№4613/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о, 10 с-в. (поправено с решение №1105/12.05.2017г. по същото дело) в частта му, с което след частична отмяна на решение №5939/14.07.2016г. по гр.д.№16738/2014г. на СГС, са отхвърлени предявените искове от М. К. против ЗД [фирма] с правно основание чл.208 ал.1 КЗ(отм.) и чл. 86 ал.1 ЗЗД съответно за разликата от 19 738.66лв. до 28 000лв. и за разликата от 241.96лв. до 1 000лв., както и в частта му за разноските.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Оспорва се извода на съда за наличие на предпоставките по на чл.205 ал.1 КЗ(отм.) за намаляване на застрахователното обезщетение като се твърди се, че в застрахователната полица липсва уговорка между страните за подзастраховане на процесния автомобил. Акцентира се върху разпоредбата на чл.203 ал.4 КЗ(отм.), според която ако не е уговорено друго се смята, че застрахователната сума отговаря на действителната стойност на имуществото. Излагат се съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в обсъждане и приемане на възражение на ответното дружество за наличие на подзастраховане, направено за първи път с въззивната жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, уважаване на предявените искове в пълен размер и присъждане на дължимите разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните два правни въпроси, за които твърди, че предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно:
1. „За да се приеме, че е налице уговорка за подзастраховане по смисъла на чл.205 ал.1 КЗ(отм.), следва ли тя да е уговорена изрично в застрахователния договор /полица/ или чрез посочване на действителна стойност на застрахованото имущество и различна застрахователна сума”.
2. „Може ли въззивния съд да обсъди възражение, направено за първи път във въззивната жалба?”
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество ЗД [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
С обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение, въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил частично решение №5939/14.07.2016г. по гр.д.№16738/2014г. на СГС в частта му, с която са уважени исковете на М. К. против ЗД [фирма] с правно основание чл.208 ал.1 КЗ(отм.) и чл. 86 ал.1 ЗЗД за разликата съответно от 19 738.66лв. до 28 000лв. и от 241.96лв. до 1 000лв. като вместо това е отхвърлил исковете за посочените разлики. В останалата му част, с която ответното дружество ЗД [фирма] е осъдено да заплати на М. К. сумата 19 738.66лв. – застрахователно обезщетение по чл.208 ал.1 КЗ (отм.) и сумата 241.96лв. – мораторна лихва по чл.86 ЗЗД, въззивното решение е влязло в сила.
Въззивният състав е приел за безспорно установено, че на 29.10.2012г. между страните по делото е бил сключен договор за имуществена застраховка „автокаско”, включваща клауза „кражба или грабеж на цялото МПС,” с обект на застраховане – л.а.„Ауди А6” с рег. [рег.номер на МПС] , като застрахователното покритие е уговорено за периода от 29.10.2012г. до 28.10.2013г., а застрахователната премия е била изцяло заплатена при сключването на договора. Съдът е посочил, че на 23.06.2013г. процесният автомобил „Ауди А6” е бил противозаконно отнет в [населено място], за което ищцата своевременно е уведомила органите на МВР и застрахователя. В решението е отразено, че въпреки проведените издирвателни мероприятия, автомобилът не е открит, както не е установен извършителя на престъплението.
Апелативният съд е посочил, че по образуваната в ЗД [фирма] щета №130100010119132 са били приложени всички необходими документи за изплащане на застрахователното обезщетение и че с писмена молба от 26.08.2014г. ищцата е поканила ответника да й заплати уговореното обезщетение от 28 000лв., което не е било сторено от застрахователното дружество. Във въззивното решение е отразено, че застрахователната сума по застрахователната полица е 28 000лв, но че съгласно второто заключението на вещото лице по извършената пред първата инстанция автотехническа експертиза, действителната пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие е била в размер на 39 719лв.
На базата на така установената фактическа обстановка, въззивният състав е приел, че е ангажирана отговорността на застрахователя по чл.208 ал.1 КЗ(отм.) за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение, както и отговорността му по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата, считано от 11.09.2014г. – след изтичането на 15-дневния срок по чл.208 ал.1 КЗ (отм.) от получаването на поканата за плащане. Съдът е посочил, че доколкото действителната пазарна стойност на откраднатия автомобил е 39 718лв., а застрахователната сума по договора е 28 000лв., в случая е налице подзастраховане по смисъла на чл.205 ал.1 КЗ(отм.). Позовавайки се на посочената законова разпоредба и на т.1.3, раздел VІІ от Общите условия на ЗД [фирма], апелативният съд е уважил възражението на ответното дружество, направено във въззивната жалба, като е намалил дължимото обезщетение до размер на сумата от 19 738.66лв. – съразмерно на съотношението на застрахователната сума към действителната стойност на застрахования автомобил към деня на настъпване на застрахователното събитие. С въззивното решение, поправено по реда на чл.247 ГПК, е уважена претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 241.96лв. – натрупана лихва за забава върху главницата от 19 738.66лв. за периода от 11.09.2014г. до 24.10.2014г.
Касационната жалба е процесуално допустима в частта й, с която се обжалва въззивното решение в частта му, с което е отхвърлен иска по чл.208 ал.1 КЗ(отм.) за разликата от 19 738.66лв. до 28 000лв., както и в частта му, с която е отхвърлена претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата от 241.96лв. до 1 000лв.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора материалноправен въпрос: „За да се приеме, че е налице уговорка за подзастраховане по смисъла на чл.205 ал.1 КЗ(отм.), следва ли тя да е уговорена изрично в застрахователния договор /полица/ или чрез посочване на действителна стойност на застрахованото имущество и различна застрахователна сума?”. Както бе посочено по-горе, съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.205 ал.1 КЗ(отм.), доколкото действителната пазарна стойност на автомобила към датата на събитието е била по-висока от застрахователната сума. В тази връзка въпросът на касатора не е обусловил решаващия извод на съда и не се явява значим за конкретния спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Отделно следва да се има предвид, че въпросът за основателността на възражението на ответника за намаляване на обезщетението поради подзастраховане, (както и въпросът дали въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.205 ал.1 КЗ /отм./), се отнасят до правилността на въззивното решение, която като касационно основание не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Настоящият касационен състав намира, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос: „Може ли въззивния съд да обсъди възражение, направено за първи път във въззивната жалба?”, обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въпросът е решен от въззивния състав в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана Тълк.решение №1/9.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК. В т.4 от посоченото тълкувателно решение е разяснено, че възраженията на ответника се преклудират с изтичане на срока на отговор на исковата молба, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивната инстанция, освен когато страната не е могла да ги заяви пред първата инстанция поради нарушаване на съдопроизводствените правила.
Възражението за подзастраховане по чл.205 ал.1 КЗ (отм.) има характер на правопогасяващо възражение относно евентуалната разлика между дължимата по договора застрахователната сума и съотношението между по-малката застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество. С отговора на исковата молба от 05.12.2014г. процесуалният представител на ответното дружество е оспорил иска по чл.208 ал.1 КЗ по основание и по размер като е направил възражение за неосъществено застрахователно събитие и възражение за наличие на надзастраховане, поради това, че претенцията надвишава действителната вреда. Допълнителен отговор на допълнителната искова молба не е подаван от ЗД [фирма]. Възражението за подзастраховане по смисъла на чл.205 ал.1 КЗ(отм.) е въведено от застрахователното дружество за първи път с въззивната жалба, без в жалбата да се твърди и обосновава допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, което да е лишило ответника от възможността да направи това възражение с отговора на исковата молба, респ. с допълнителния отговор на исковата молба.
Възражението за надзастраховане, направено от ответника пред първата инстанция, има различно основание и последици (чл.204 КЗ(отм./) от възражението за подзастраховане (чл.205 КЗ/отм./). В тази връзка възражението за подзастраховане попада в хипотезите за преклузия на възражението, визирани в т.4 от Тълк.решение №1/9.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, търговска колегия, състав от второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №932 от 21.04.2017г., постановено по гр.д.№4613/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о, 10 с-в. (поправено с решение №1105/12.05.2017г. по същото дело) в частта му, с която след частична отмяна на решение №5939/14.07.2016г. по гр.д. №16738/2014г. на СГС, е отхвърлен иска на М. И. К. против ЗД [фирма] по чл.208 ал.1 КЗ(отм.) за разликата от 19 738.66лв. до 28 000лв., както и в частта му, с която е отхвърлена претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата от 241.96лв. до 1 000лв.
УКАЗВА на касатора М. И. К. в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 180.39лв. /сто и осемдесет лева и 39ст./, на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: