О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, 09.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2710/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Х. и В. М. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 75 от 27.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 468/18г. на Шуменския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 924 от 23.10.2018г. по гр.д. № 1120/2018г. на Шуменския районен съд, с което е уважен предявеният от И. М. И. против С. И. Х. и В. М. Х. иск с правна квалификация чл.109 ЗС, като ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с който пречат на ищеца да ползва собствения си имот, представляващ 84/420 ид.части от открит паркинг на кота 0 – самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с право на реално ползване на паркоместа № 8 и № 9 с обща площ от 25 кв.м., а именно да не паркират личните си автомобили и други превозни средства на паркинга и по-конкретно върху мястото пред собствения им гараж.
По делото е установено, че ищецът в първоинстанционното производство И. М. И. е собственик на 84/420 ид.части от открит паркинг на кота 0, представляващ самостоятелен обект *****, попадащ в сграда ****, с право на ползване на две паркоместа, а ответниците притежават гараж, намиращ се срещу ползваните от ищеца паркоместа, като и двете страни са собственици на самостоятелни обекти в построената в поземлен имот *** по КККР на [населено място] жилищна сграда. За да уважи предявения иск съдът е приел, че ответниците паркират притежаваните от тях леки автомобили пред гаража си по начин, по който препятстват свободния достъп на ищеца до отредените му паркоместа и пречат на ползването им по предназначение и в пълен обем на правото, тъй като заемат част от площта за маневриране на леките автомобили и създават затруднение за безопасното им предвижване от и към паркоместата. Посочено е, че с това същите създават пречки, които са по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 ЗС, без да имат основание за това, предвид обстоятелството, че не спират автомобилите си само за да слязат от тях или да извършат товарни или разтоварни дейности, а ги оставят продължително време пред гаража си, което не елемент от правото им да го ползват по предназначение.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е второинстанцинният съд, след като установи, че исковата претенция е недоказана, да назначава служебно експертиза, нарушавайки диспозитивното начало и при изпуснати срокове за събиране на нови доказателства и представлява ли това съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. Лична ли е отговорността по чл.109 ЗС или съществува понятие “семейна отговорност”; 3. При липса на доказателства в настоящия казус за създаване въобще на пречки от страна на някой от ответниците спрямо ищеца, или на пречки по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 ЗС, както изисква ТР № 4/2015г. на ОСГК на ВКС , допустимо ли е постановяване на осъдително съдебно решение и 4. Възможно ли е да се носи отговорност по чл.109 ЗС, когато твърдението е, че “преченето” или “смущаването” се осъществяват от движими вещи. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на обжалваното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането ? до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая първите три поставени въпроса са формулирани според твърденията на касаторите и нямат обуславящо изхода на спора значение, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Във връзка с тези въпроси следва да се отбележи, че въззивният съд е назначил служебно техническа експертиза, не защото е установил предварително, че исковата претенция е недоказана, а защото е приел, че с оглед становищата на страните за изясняване на делото от фактическа страна са необходими специални знания. Дори да се приеме, че визираните в т.3 на ТР № 1/2013 г.. на ОСГТК на ВКС предпоставки за служебно назначаване на експертиза не са били налице, в случая това е без правно значение, тъй като релевантните за правния спор факти са установени и с други доказателства. Наред с това и двамата ответници са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на реално ползване върху двете паркоместа не поради факта, че съпрузи, а с оглед установеното по делото, че и двамата паркират автомобили пред собствения им гараж, паради което липсва противоречие с т.3 на ТР № 4/2015г. на ОСГК на ВКС.
Последният поставен въпрос също е решен в съответствие с практиката на ВКС, включително посоченото ТР № 1/2015т г., според която негаторният иск по чл.109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него, като предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, което може да се изрази по най-различни начини. В случая твърдението на ищеца не е било, че леките автомобили сами по себе си му пречат да упражнява правата си върху имота в пълен обем, а неоснователните действия на ответниците. Решаването на поставения правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС изключва приложното поле на основанието да допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което и никакви доводи не са изложени.
Обжалваното решението е валидно и допустимо, нито е очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен ”contra legem”, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или “extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая сочените от касатора евентуални пороци на въззивното решение не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива пред настоящата инстанция да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 75 от 27.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 468/18г. на Шуменския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: