О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 11.01. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми януари, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. И. В. от гр. Б., чрез повереника му адв. П от АК-София, против решение № 306 от 20.10.2008 г., постановено по гр.д. № 317/2008 г. на Софийския градски съд, ІV-В въззивен състав, с което е отменено решението от 02.11.2007 г. на Софийски районен съд, 41 с-в, постановено по гр.д. № 5703/2007 г., в частта, с която е уважен предявеният от Е. Г. Г. от гр. С. срещу А. И. В., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 243,76 лв., представляваща лихва за забава. С обжалваното решение искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тази му част е отхвърлен и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му част, а именно уважения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 3600 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената вещ и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 923,75 лв., представляваща лихва за забава върху главницата.
В изложение към касационната жалба касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е в противоречие практиката на ВКС, основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание, жалбоподателят сочи и представя съдебна практика – решение № 163 от 20.03.2002 г. по гр.д. № 622/2001 г. на І г.о. на ВКС, решение № 2* от 02.08.1979 г. по гр.д. № 390/1979 г. на І г.о. на ВС и решение № 2* от 22.09.1972 г. по гр.д. № 1602/1972 г. на І г.о. на ВС. Изведени са материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за изхода на спора, както следва:
– използвал ли е само ответникът съсобствената вещ;
– лишаван ли е другия съсобственик от ползването на вещта и правил ли е той опити да я ползва;
– изтекла ли е погасителната давност в конкретния случай към датата на поискването на обезщетението.
Ответникът по касационната жалба Е. Г. Г. от гр. С., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в което да изрази становище по жалбата и по допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 923,75 лв. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане и касационното производство в тази част следва да бъде прекратено, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с обжалваем интерес до 1000 лв., а в случая обжалваемият интерес е 923,75 лв.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 3 600 лв. е допустима и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
От изложението към касационната жалба е видно, че касаторът релевира чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същият се позовава на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по конкретни дела, а не се посочват тълкувателни решения на ВКС и Постановления на Пленума на ВС. В случая се касае за наличието на въпроси, решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по цитираната по-горе разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата, включително и от състави на ВКС. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело.
Както по-горе е посочено, според жалбоподателя въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и е извел такива въпроси. Действително въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси, като е приел, че съсобственият автомобил се е ползвал само от ответника-касатор, че ищцата е била лишена от ползването му и че претенцията й не е погасена по давност. Тези изводи кореспондират и с диспозитива на решението, като настоящата инстанция приема, че повдигнатите от касатора въпроси са решени от въззивния съд съобразно цитираните от него решения на отделните състави на ВКС и ВС. От друга страна следва да се посочи, че евентуалната необоснованост на изводите на въззивния съд е основание за касиране на въззивното решение, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава основание за допускане на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящата инстанция счита, че жалбоподателят не е доказал наличие на противоречие в практиката на съдилищата относно приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС, както и на чл. 110 ЗЗД. Недопустимо е да се използва реда на касационното обжалване за поправяне на пропуски, допуснати от страната в предходните инстанции по събиране на доказателствения материал.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 306 от 20.10.2008 г., постановено по гр.д. № 317/2008 г. на Софийския градски съд,ІV-В въззивен състав, в частта му, с която А. И. В. от гр. Б. е осъден да заплати на Е. Г. Г. от гр. С., сумата от 3 600 лв., по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, по касационна жалба на А. И. В. с вх. № 33901/03.12.2008 г.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. И. В. от гр. Б., чрез повереника му адв. П от АК-София, касационна жалба с вх. № 33901/03.12.2008 г. срещу въззивно решение № 306 от 20.10.2008 г., постановено по гр.д. № 317/2008 г. на Софийския градски съд,ІV-В въззивен състав, в частта му, с която А. И. В. от гр. Б. е осъден да заплати на Е. Г. Г. от гр. С., сумата от 923,75 лв., по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Определението, с което касационната жалба на В. е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: