3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 01.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.11.2011 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 637/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност, със седалище с.Д. Ч. против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 1267 от 27. 04. 2010 год., по ч.т.д.№ 519/2010 год., с което е потвърдено определение на Варненския районен съд № 3538/ 05. 03. 2010 год., постановено по гр. д. № 23/2010 год. за прекратяване на делото поради настъпила смърт на ответника, предхождаща предявяването на иска, на осн. чл.130 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон.
Според частния жалбоподател обстоятелството, че длъжникът по съществуващото между страните облигационно правоотношение е починал преди подаване на исковата молба срещу него, няма за своя правна последица прекратяване на делото, което е неблагоприятно за ищеца, нямащ обективната възможност да узнае предварително за настъпилото юридическо събитие, а води до възникване на процесуално правоприемство, което решаващият съд е длъжен да приложи – арг. от чл.129 ГПК, във вр. с чл.60 ЗН.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението на частния жалбоподател е, че разрешеният от въззивния съд и обусловил крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право – следва ли когато страната по материалноправното правоотношение, е починала преди предявяването на иска и това обстоятелство не е известно на ищеца, съдът да прекрати делото поради липса на пасивна процесуална легитимация или следва да се предостави възможност на ищеца да конституира правоприемниците на починалия ответник. Въведените в тази вр. аргументи на жалбоподателя са свързани с необходимостта от утвърждаването на трайна съдебна практика от касационната инстанция, която да кореспондира с принципите на наследяване и възникване на процесуална дееспособност.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима, съгласно процесуалното правило на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение на Варненския районен съд за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск въззивният съд е приел, че настъпилата на 11.06.2009 год. смърт на ответника П. Т. Х., б.ж. на[населено място], надлежно удостоверена с приложения препис извлечение от смъртен акт № 022/12.06.2009 год. на [община] предхожда датата на исковата молба – 04. 01. 2010 год., което изключва възникването на валидно процесуално правоотношение между страните и приложението на чл.227 ГПК, уреждаща заместване по правоприемство на надлежно конституирана страна в процеса, поради настъпила смърт на последната в хода на делото, какъвто не е разглежданият случай.
Следователно преценени решаващите мотиви на въззивния съд обосновават правен извод, че поставеният от частния жалбоподател въпрос на процесуалното право попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е от значение за крайния изход по делото и главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е налице.
Неоснователно е позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По така формулирания и релевантен за делото процесуалноправен въпрос съществува трайно установена и правилна съдебна практика, която няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета различна сочи, поради което в случая критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не намира приложение – арг. от т.4 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Или обстоятелството, че с обжалваното определение въззивният съд се е съобразил изцяло с последователната практика на ВКС по разрешения процесуалноправен въпрос, според която страни в процеса могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и тъй като починалото преди подаване на исковата молба физическо лице не е правен субект, същото не може да бъде и страна в процесуалното правоотношение, което само по себе си изключва настъпване на процесуално правоприемство по чл.227 ГПК за да е налице възникнало в разглежданата хипотеза задължение за решаващия съд да конституира наследниците на починалия, обуславя и неоснователност на искането за допускане на частната касационна жалба до разглеждането и по същество от касационната инстанция.
Що се касае до останалите наведени от частния жалбоподател доводи, то те, свързани с правилността на обжалвания съдебен акт не следва да бъдат обсъждани при преценка основанията за достъп до касационен контрол, с които последните не се отъждествяват- арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд № 1267 от 27.04.2010 год., постановено по ч. т. д. № 519/2010 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: