Определение №140 от 11.3.2010 по ч.пр. дело №24/24 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                                                  № 140
 
                                                                       София, 11.03. 2010г.
 
В    ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание на девети март      две хиляди и десета година, в състав :                     
                  
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА  
                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                       
                                                                                      ЕРИК  ВАСИЛЕВ
 
         След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА  гр.д.№                                               24/2010 год.,   за     да    се   произнесе,     взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.2, изр.2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Г. Ч. и А. А. Ч. и двамата от с. М., Пловдивска обл. против определение №175/03.11.2009 год., постановено по гр.д. № 1318/2009 год.,4-то гр. отд., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна на влязлото в сила решение от 24.03.2009 год., постановено по гр.д. № 59/2009 год. на Окръжен съд гр. П. с което е оставена без уважение на подадената от тях частна жалба срещу действията на държавен съдебен изпълнител при Пловдивския районен съд .
С частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частните жалбоподатели твърдят, че постановление от 28.10.2008 год. на ДСИ при Пловдивския районен съд е било обжалвано от тях на два пъти като по подадените жалби са постановени две решения на Пловдивския окръжен съд,които си противоречат. С оглед на това считат, че са налице условията за отмяна по чл. 303,ал.1,т.4 ГПК . Молят обжалваното определение да бъде отменено и молбата за отмяна на влязло в сила решение №507/24.03.2009 год. по ч.гр.д. №59/2009 год. 14.гр. състав на Окръжен съд гр. П. да бъде допусната до разглеждане.
Ответникът по частната жалба Л. Н. Д. , оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , съгласно разп. на чл. 274,ал.2,изр.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните :
Настоящият състав споделя разбирането за недопустимост на молбата за отмяна изразено в обжалваното определение.
Правната доктрина, така и съдебната практика в т.ч. и задължителната такава / ППВС №2/1977 год. т.2/ приемат, че на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо и разрешават конкретен материалноправен спор. Такива актове са решенията на съдилищата , някои определения, които имат за предмет разрешаването на материалноправни въпроси, както и определенията за прекратяване на делото, с които се преклудира възможността за предявяване на същия иск / чл. 119,ал.2 ГПК / отм./. С оглед на казаното , не може да бъде отречена възможността да се иска отмяна на съдебен акт , постановен в производството по чл. 436 и сл. ГПК. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е двустранно, спорно правораздавателно производство, което приключва с решение, което е необжалваемо. С това решение съдът по принцип разрешава процесуален, а не материално правен спор. Когато обаче , разрешавайки процесуалния спор, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, решението може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото решениетоq чиято отмяна се иска, както и предхождащото го такова, е било постановено по жалби на длъжниците Д. и А. Ч. срещу постановление на от 28.10.2008 год. по изп.д. № 2075/2008 год. на Д. съдебен изпълнител при Пловдивския районен съд , с което взискателят по делото Л. Н. Д. е била оправомощена да извърши премахване на част от стопанските постройки съобразно изпълнителния лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
С оглед на горното, с обжалваното определение правилно е прието, че решението чиято отмяна се иска не е от кръга на съдебните актове, които подлежат на отмяна и подадената молба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Определението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 175 от 03.11.2009 год., постановено по гр.д. № 1318/2009 год. на ВКС, 4-то гр.отд.
 
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top