О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. София, 12.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1593 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 100 от 20.11.2014г. по в.т.д. № 254/2014г. на Апелативен съд – Бургас, с което след отмяна на първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от касатора по реда на чл.422 ГПК искове за установяване по отношение на П. Д. К. на вземания по договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, с позоваване на предсрочна изискуемост на кредита.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по жалбата, П. Д. К., не представя отговор на същата. С молба вх. № 1156 / 02.02.2016г. /изпратена по пощата на 29.01.2016г., се иска присъждане на разноски в размер на 8717 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по представен с молбата договор за правна помощ и пълномощно с дати 29.01.2016г. и приложен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК, въззивният съд е приел, че кредитът не е станал предсрочно изискуем, въпреки забавата в плащанията на дължимите вноски за повече от 90 дни, тъй като не е изпълнена втората предпоставка по чл.60 ЗКИ – волеизявление на банката за упражняване на правото за предсрочна изискуемост, да е достигнало до длъжника преди подаването на заявлението по чл.417, т.2 ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивният съд в противоречие със задължителната практика на ВКС се е произнесъл по въпроса за изискуемостта на неплатените вземания по кредита, отразени като такива в извлечението от счетоводните книги при предявен по реда на чл.422 ГПК иск след възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос не е обуславящ изхода на конкретния спор. Той не само не е разгледан от въззивния съд, но в извлечението от счетоводните книги в заповедното производство няма позоваване на настъпила изискуемост на част от вземанията извън предсрочната такава.
Предвид неосъществяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради което безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Въпреки изхода на делото на ответника по касацията не следва да бъдат присъждани претендираните разноски от 8717 лева, тъй като съгласно представения с молбата договор за правна помощ и съдействие, същите са заплатени за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, какъвто не е представен по делото. С оглед на това, не е извършено от пълномощника процесуалноправното действие, за което е договорено и му е заплатено адвокатското възнаграждение, последното не се явява разход по см. на чл.78, ал.1 ГПК, за който може да бъде ангажирана отговорността за разноски на насрещната страна.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 20.11.2014г. по в.т.д. № 254/2014г. на Апелативен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.