О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
С., 14.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1213 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Т. и Г. С. Т. срещу въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 16.06.2010г. по гр.д.№360/2010г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен като неоснователен искът на И. С. Т. и Г. С. Т. срещу М. И. П. и Г. И. П. да бъдат осъдени да вземат участие при равни начала с ищците в преграждането и присъединяването на 10кв.м. към таванското помещение /средно/ на ищците с площ от 15кв.м. и производството по делото е прекратено. Решението на въззивния съд е обжалвано и в частта,с който е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от И. С. Т. и Г. С. Т. срещу М. И. П. и Г. И. П. иск за предаване владението върху 10кв.м. площ от източната третина на тавана с размери 2.5 метра на 4.00 метра дълго по протежение на калканната стена на жилищната сграда,находяща се в[населено място],[улица] в парцел ІІ-246,кв.470.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за условията,на които трябва да отговаря едно споразумение,за да има правно значение и да представлява договор, който ангажира санкция,вероятно принудително изпълнение; по въпроса когато един договор има недостатъци в конкретност на начина на изпълнение и е предмет на предявен иск,допустим ли е искът и правилно ли е делото да бъде прекратено; по въпроса свързано ли е всичко това с наличие на правен интерес и навременност в предявяване на иска; по въпроса в процесния случай налице ли е споразумение за извършване на определени действия,които могат да бъдат предмет на предявен иск за извършването на такива и правилни ли са препоръките на състава на въззивния съд за образец на споразумение за извършване на определени действия и ако не отговаря на тези препоръки,липсва ли споразумение, което да има правно значение; по въпроса за защита с иск за собственост по чл.108 ЗС на част от таван на жилищна сграда,чието предназначение от обща част е изменено с изразено съгласие на всички съсобственици в реално създадени складови помещения,по който въпрос поддържат,че е налице противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК; по въпроса за преценката на доказателствата и необсъждането им в тяхната съвкупност,по който поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед посоченото в изложението решение на ІІІ ГО на ВС от 17.03.1994г.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието на основата на указанията,дадени в ТР №34/15.08.1983г. на ОСГК на ВС,че подпокривното пространство в сградата се ползува като сервизно помещение и следователно е обща част по предназначение,като по делото не е установено да е било преустроено по общо съгласие на съсобствениците и в него да са обособени отделни складови помещения /като самостоятелни обекти на право на собственост, които да принадлежат на различни етажни собственици,т.е. не е взето решение за прекратяване на съсобствеността върху тази обща част/,а оттам и не е установено отделни самостоятелни тавански помещения да са придобити по давност и притежавани като самостоятелен обект на право на собственост. Прието е,че първоначалните етажни собственици са си разпределили реално ползуването на общата вещ по взаимно съгласие-съгласието е било таванът да се разпредели за ползуване на равни части, като част от източната третина,която се паднала на К. /праводатели на ответниците П./ бъде придадена към средната част на ищците. Споразумението за реално ползуване, постигнато по реда на чл.32,ал.1 ЗС обаче според въззивния съд не създава вещни права и въз основа на него съсобственикът не може да се легитимира като индивидуален собственик на определената му за ползуване реална част. То дава право на защита чрез иск по чл.32,ал.2 ЗС.
Така изложените от въззивния съд съображения за характера на подпокривното пространство в сградата и правната природа на извършените от етажните собственици действия съответствува на указанията,дадени в ТР №34/1983г. на ОСГК на ВС,поради което следва да се приеме,че не е налице противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. В основата на извода за неоснователност на предявения ревандикационен иск е констатацията за недоказаност на основание за придобиване на собственост върху реално обособен обект посредством предвиден в закона придобивен способ. Изводът за недоказаност на основанието е основан на извършената от съда преценка на доказателствата,а не на липсата на такава,т.е. този извод не е произволен, поради което не може да се приеме,че е налице и поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса,касаещ преценката на доказателствата и необходимостта същите да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност. Така поставен въпросът съдържа оплакване за неправилност на постановеното от въззивния съд решение, доколкото не е посочено по отношение на кой релевантен за спора факт извършената от съда преценка не съответствува на установената практика на съдилищата,респ. е налице противоречива такава практика,нито конкретно правило по преценка на доказателствата,което да създава противоречива практика.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите,че поставените от тях въпроси за същността на споразумението,условията на които то трябва да отговаря и наличието на правен интерес от предявява на иск за неговото реално изпълнение,обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като чрез тези въпроси всъщност се търси отговор правилни ли са изводите на въззивния съд,т.е. иска се осъществяване на контрол за законосъобразност и правилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Не е посочено и конкретно основание по чл.280,ал.1 ГПК,под което да бъдат подведени така поставените въпроси,за да бъде извършена преценката за допустимостта на касационното обжалване. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са посочени решения на съдилищата,в които в подобни хипотези да е дадено различно разрешение на въпросите,касаещи изискванията за действителност на едно споразумение,както и неговото тълкуване от съда. Не се поддържа и не се обосновава също така наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК. И тъй като ВКС не разполага с правомощието в състезателното исково производство да извършва селекция по чл.288 ГПК без наличието на съответното основание за допускане до касационно обжалване да е било точно посочено и обосновано от касатора,в случая следва да се приеме,че предпоставките за допускане на обжалването не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.06.2010г. по гр.д.№360/2010г. по описа на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: