2.стр. от определение по ч.гр.д. № 127/2011 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
София, 14 . март 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 127 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е разпореждането на Софийския апелативен съд от 10.11.2010 г. по гр.д. № 550/2010, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба в частта й срещу решението по искове по чл. 33, ал. 2 СК (отм.) и е изпратена по компетентност на първоинстанционния съд в частта по искането за разноски по прекратеното производство по иска по чл. 41, вр. чл. 44, ал. 2 СК.
Недоволен от определението в частта за изпращането на искането за разноските по компетентност на първоинстанционния съд е жалбоподателката В. Г. В., която го обжалва в срок, като счита, че има право да избира пред кой съд да претендира направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата В. В. Л. я оспорва, като я счита неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е по подсъдността, намира, че то подлежи на обжалване на основани чл. 121 вр. чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявеното искане за присъждане на разноски по делото следва да бъде квалифицирано като искане за допълване на определението на първоинстанционния съд от 15.03.2010 г. за прекратяване на производството по предявения срещу жалбоподателката иск.
Правилно въззивният съд е приел, че производството по предявения срещу жалбоподателката иск е прекратено от първоинстанционния съд, който се е произнесъл с решение по иск срещу друго лице. Жалбоподателката не може да обжалва решение по иск, който не е предявен срещу нея, а компетентен да се произнесе по искането й за разноски е първоинсатнционният съд. При действието на новия ГПК никой акт на съда не може да бъде обжалван само в частта за разноските, тъй като чл. 70 ГПК (отм.) не е възпроизведен в новия ГПК. На обжалване пред по-горна инстанция при условията на чл. 248, ал. 3 изр. 2 ГПК подлежи определението на съда по искането за изменяване на постановения съдебен акт в частта за разноските.
Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането на Софийския апелативен съд от 10.11.2010 г. по гр.д. № 550/2010 в обжалваната част.
Връща делото на Софийския районен съд за произнасяне по искането за изменяване на определението от 15.03.2010 г. в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.