1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
С., 14.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 260 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Х. Г., [населено място] срещу определение № 34 от 11.01.2016 г. /погрешно посочено 2015 г./ по ч. гр. дело № 627/2015 г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение в частта, в която е потвърдено определение № 1221/10.11.2015 г. по гр. дело № 1850/2013 г. на Ловешки районен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора и частна жалба на М. Х. Г. срещу същото определение на Ловешки окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната й жалба срещу първоинстанционното определение № 1221/10.11.2015 г. по гр. дело № 1850/2013 г. на Ловешки районен съд в частта, с която производството по делото е възобновено.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Счита, че наличието на арбитражна клауза в договора за револвиращ заем не я обвързва, и така оспорва подписа си под общите условия на договора. В приложеното към частната касационна жалба съгласно чл. 274, ал. 3 вр. чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частната жалбоподателка релевира доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по частните жалби [фирма], [населено място] изразява становище само по частната касационна жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Претендира разноски в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на частната касационна жалба:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Частната касационна жалба срещу определение на Ловешки окръжен съд е процесуално недопустима, тъй като атакуваният съдебен акт не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г./. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено в обжалваната част определение на първоинстанционния съд, с което производството по делото е прекратено поради неподведомственост на спора, поради наличието на арбитражна клауза. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай делото е търговско, тъй като претенцията на ищцата произтичат от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1, ТЗ – договор за револвиращ заем или сделка, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Предявеният иск е с цена до 20 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 18.01.2016 г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 14 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./ за касационни жалби и частни жалби, подадени преди влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане.
По отношение на частната жалба:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
За да остави без разглеждане като недопустима частната жалба на М. Г. срещу първоинстанционното определение № 1221/10.11.2015 г. по гр. дело № 1850/2013 г. на Ловешки районен съд в частта, с която производството по делото е възобновено, съставът на Ловешки окръжен съд е приел, че определението, с което се възобновява производството по делото не прегражда развитието съдебното производство и като такова не попада в нито една от хипотезите на чл. 274 ГПК.
Определението е правилно.
Постановеното от Ловешки районен съд по реда на чл. 230, ал. 1 ГПК определение от 10.11.2015 г. за възобновяване на делото, което с оглед неговата цел и характер е свързано с движението на делото и подготвя постановяването на крайния съдебен акт по възникналия правен спор, не е от категорията определения, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Същото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК – няма преграждащ временно или напълно производството по делото ефект /т. 1/; в процесуалната уредба, съдържаща се в раздел I на глава X. от ГПК, законодателят не е предвидил обжалваемостта му /т. 2/.
Следователно доколкото извършваните от първоинстанционния съд по реда на чл. 230 ГПК процесуални действия са насочени към подготовката на делото за постановяване на решение по същество на възникналия между страните правен спор, то по отношение на същите се осъществява инстанционен контрол за законосъобразност в производството по обжалване на крайния съдебен акт, правилността на който те обуславят.
С оглед изхода на делото разноски на частната жалбоподателка не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в пълния претендиран размер от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на М. Х. Г., [населено място] срещу определение № 34 от 11.01.2016 г. по ч. гр. дело № 627/2015 г. на Ловешки окръжен съд в частта, в която е потвърдено определение № 1221/10.11.2015 г. по гр. дело № 1850/2013 г. на Ловешки районен съд в частта, с която е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 34 от 11.01.2016 г. по ч. гр. дело № 627/2015 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на М. Х. Г. срещу първоинстанционното определение № 1221/10.11.2015 г. по гр. дело № 1850/2013 г. на Ловешки районен съд в частта, с която производството по делото е възобновено.
ОСЪЖДА М. Х. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], жк Мотописта, [улица], [жилищен адрес] сумата от 200 лв. /двеста лева/ – съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател за постановяването му, а в останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.