О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 02.03. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2553/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] ( [фирма]) – [населено място], срещу решение №1599 от 07.07.2017г., постановено по т.д.№2181/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о, 11 с-в., с което е потвърдено решение №15/05.01.2017г. по т.д.№2619/2010г. на СГС, т.о., VІ-10 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва се като незаконосъобразен извода на съда, че забраната за прекратяване на производството по чл.735 ал.2 ТЗ не може да бъде пренесена автоматично към прекратяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.632 ал.4 ТЗ поради различието във фактическите състави. Излагат се съображения в подкрепа на тезата на касатора, че изключенията, регламентирани в разпоредбата на чл.735 ал.2 ТЗ, важат за всички случаи, при които се прекратява производството по несъстоятелност, включително и в хипотезата на чл.632 ал.4 ТЗ. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д.№ .№2619/2010г. на СГС.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните два правни въпроси, за които твърди, че предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно:
1. „Какво е съотношението на чл.632 ал.1 и ал.2 ТЗ с новата разпоредба на чл.735 ал.2 ТЗ при наличие на обстоятелствата по чл.735 ал.2 ТЗ и при липса на имущество на несъстоятелния длъжник, прилагат ли се разпоредбите на чл.632 ал.1 и ал.2 ТЗ?” и
2. „Следва ли съдът по несъстоятелност преди постановяване на решение за прекратяване на производството по несъстоятелност служебно да следи дали съгласно данните по делото за несъстоятелност са налице предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност съгласно чл.735 ал.2 ТЗ в редакцията му съгласно измененията от 30.12.2016г.?”.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е представен писмен отговор от ответното дружество по касация [фирма] (в несъстоятелност) – [населено място].
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгласно чл.613а ал.1 ТЗ.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №15/05.01.2017г. по т.д.№2619/2010г. на СГС, с което на основание чл.632 ал.4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма]. Въззивният съд е приел за установено, че с решение от 31.03.2011г. по т.д.№2619/10 г. на СГС, ТО, V-10 състав, е обявена неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 24.03.2010г., открито е производство по несъстоятелност спрямо дружеството, наложени са общ запор и възбрана върху дружественото имущество и е назначен временен синдик на търговеца. Апелативният състав е отразил, че на първото събрание на кредиторите, проведено редовно на 10.05.2011г., за постоянен синдик на дружеството е избрана Е. Т., както и че с решение от 09.05.2012г., постановено на основание чл.710 ТЗ, съдът е обявил в несъстоятелност [фирма], постановил е прекратяване на дейността на дружеството, общ запор и възбрана върху имуществото от масата на несъстоятелността, прекратил е правомощията на органите на дружеството, лишил е длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановил начало на осребряване на имуществото.
В обжалваното решение е посочено, че с определение от 28.10.2015г. съдът по несъстоятелността е дал възможност на кредиторите на дружеството на длъжника в двуседмичен срок от вписване на определението в книгата по чл.634в ТЗ да предплатят разноски в размер на 5 000 лева за продължаване на производството по несъстоятелност, което определението е било вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 29.10.2015г. С определение от 04.12.2015г. (вписано в ТР на 08.12.2015г.), съдът по несъстоятелността е спрял производството по делото на основание чл. 632 ал.1 вр. ал.5 от ТЗ, тъй като в указания от съда двуседмичен срок никой от кредиторите на дружеството не е предплатил сумата от 5 000лв. за покриване на първоначалните разноски за производството по несъстоятелност. Въззивният състав е отразил, че с обжалваното пред него решение от 05.01.2017г., първоинстанционният съд е прекратил производството по несъстоятелност и е заличил длъжника от търговския регистър, на основание чл. 632 ал.4 от ТЗ – поради липса на възобновяване на производството в едногодишния срок по чл. 632 ал.2 от ТЗ.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел, че обжалваното решение, постановено на основание чл.632 ал.4 от ТЗ, се явява законосъобразно. Посочил е, че определението от 04.12.2015г. е постановено при спазване на всички изисквания на чл.632 ал.5 ТЗ във с вр. чл. 632 ал.1 от ТЗ, както и че при спазване на всички установени от закона предпоставки е постановено определението по чл.629б ТЗ от 28.10.2015г., с което на кредиторите е указан конкретен размер на сума, която следва да бъде предплатена от тях в двуседмичен срок от вписване на определението в книгата по чл. 634в ТЗ с цел покриване на необходимите първоначални разноски за водене на производството по несъстоятелност. Апелативният съд е приел за съществено за спора обстоятелство, че в определението са указани последиците от неизпълнение на дадените от съда указания – спиране на производството по реда на чл. 632 ал.4 ТЗ, както и че същото е съобщено на всички кредитори по предвидения в ТЗ начин – чрез вписване в книгата по чл. 634в от ТЗ, което създава презумпция за достигането му до всички кредитори на длъжника. Според въззивния съд в настоящия случай не е възникнало задължение за съобщаване на определението, тъй като същото не попада сред актовете по чл. 634в ал.2 ТЗ, подлежащи на изрично съобщаване на заинтересованите лица. Въззивният състав е посочил, че по делото липсват доказателства някой от заинтересованите кредитори да е поискал възобновяване на производството в срока по чл. 632 ал.4 вр. ал.2 ТЗ, който е изтекъл на 08.12.2016г., поради което решението за прекратяване на производството и заличаване на търговеца от търговския регистър е постановено след изтичане на срока по чл. 632 ал.4 от ТЗ и при спазване на всички изисквания на закона.
С оглед оплакванията във въззивната жалба за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 735 ал. 2 ТЗ (в актуалната към датата на постановяване на обжалваното решение редакция), въззивният съд е посочил, че от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че към датата на постановяване на атакуваното решение, е било налице висящо обезпечително производство, образувано срещу обезпечение, дадено от трето лице. Отразил е, че в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания (обявен в търговския регистър на 23.06.2011г. и одобрен с определение на съда по несъстоятелността от 11.08.2011г.), е включено вземане на [фирма] в размер на 11 770 893.16лв., с поредност на удовлетворяване чл.722 ал.1 т.1 ТЗ, което вземането е прието като обезпечено със запис на заповед от 22.06.2006г., авалиран от [фирма]. Съдът е посочил също, че изпълнителното производството срещу авалиста [фирма] за събиране на вземане на [фирма] в размер на 4 420 000евро с лихви и разноски, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от СРС по записа за заповед, е висящо, като по делото продължават да се извършват изпълнителни действия.
Независимо от наличието на учредено обезпечение от трето лице за обезпечаване задължението на [фирма] към [фирма], което не е приключило, въззивният съд не е уважил въззивната жалба, посочвайки че нормата на чл. 735 ал.2 ТЗ е неприложима в настоящия случай. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че производството по несъстоятелност на [фирма] не е прекратено поради наличие на някоя от визираните в чл.735 ал.1 ТЗ предпоставки, а в хипотезата на чл. 632 ал. 4 ТЗ – поради липса на постъпило в срока по чл. 632 ал.2 ТЗ искане за възобновяване на спряното по реда на чл. 632 ал.1 във вр. с ал.5 ТЗ. Според апелативния съд разпоредбата на чл.632 ал.4 ТЗ предвижда самостоятелна, отделна предпоставка за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър, която е различна от уредените в нормата на чл. 735 ал.1 ТЗ предпоставки, поради което и с оглед различието във фактическите състави, забраната за прекратяване на производството по чл. 735 ал.2 ТЗ не може да бъде пренесена автоматично и към прекратяване на производството в хипотезата на чл. 632 ал.4 от ТЗ. В заключение съдът е посочил, че разпоредбите в чл. 632 ТЗ не предвиждат забрана за прекратяване на производството, аналогична с тази по чл.735 ал.2 ТЗ.
Настоящият касационен състав намира, че поставеният от касатора въпрос: „Какво е съотношението на чл.632 ал.1 и ал.2 ТЗ с новата разпоредба на чл.735 ал.2 ТЗ при наличие на обстоятелствата по чл.735 ал.2 ТЗ и при липса на имущество на несъстоятелния длъжник, прилагат ли се разпоредбите на чл.632 ал.1 и ал.2 ТЗ?” предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът е значим за правния спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващия извод на съда за наличие на основание за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл.632 ал.4 ТЗ, независимо от обстоятелството, че има учредено обезпечение на задължението на длъжника от трето лице, производството по което не е приключило. С оглед правомощията на касационната инстанция, посочени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК и за избягване на излишната казуистика във въпроса, същият следва уточнен, както следва: Приложима ли е разпоредбата на чл.735 ал.2 ТЗ при наличие на предпоставките по чл.632 ал.4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност?. Така формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК. От една страна липсва формирана съдебна практика за съотношението, в което се намират разпоредбите на чл.632 ал.4 ТЗ и на чл.735 ал.2 ТЗ в настоящата редакция, а от друга страна – значението на въпроса за развитието на правото, е предпоставено от необходимостта от тълкуване на посочените правни норми с оглед приложното поле на забраната за прекратяване на производството по несъстоятелност при наличие на обстоятелствата, визирани в новата разпоредба на чл.735 ал.2 ТЗ. (ЗИД ТЗ ДВ.бр.105/30.12.2016г.).
Вторият формулиран от касатора въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК : „Следва ли съдът по несъстоятелност преди постановяване на решение за прекратяване на производството по несъстоятелност служебно да следи дали съгласно данните по делото за несъстоятелност са налице предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност съгласно чл.735 ал.2 ТЗ в редакцията му съгласно измененията от 30.12.2016г.?”, не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът няма характеристиката на въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото въобще не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и не е обусловил решаващата воля на съда.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, търговска колегия, състав от второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1599 от 07.07.2017г., постановено по т.д.№2181/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о, 11 с-в.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125лв. /сто двадесет и пет лева/, на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на председателя на IІ-ро т.о. на ВКС, ТК, за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: