Определение №140 от 2.3.2020 по гр. дело №3489/3489 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140

гр. София, 02.03. 2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3489 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Д. О. Ш. срещу решение № 1681/08.03.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 11324/2018 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение от 21.05.2018 г. по гр. дело № 5044/2017 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу Й. О. Ш. и К. И. Ш., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на ? част от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт /№/, том I, рег. /№/, дело/ №/. на нотариус с рег. /№/, с предмет ? идеална част от апартамент/ №/, находящ се в [населено място],[жк], заедно с принадлежащите му зимнично помещение и 0.522 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора Д. Ш. (наименовано „касационна жалба – допълнение“ и подадено след указания на въззивния съд), като „основания за допускане на касационното обжалване“ се преповтарят оплакванията, направени с касационната жалба, за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане на съдебно-медицинска и съдебно-икономическа експертиза и на разпит на свидетел, както и за необоснованост на въззивното решение при обсъждането на събраните свидетелски показания. Посочено е също, че съгласно решение № 633/01.07.2002 г. по гр. дело № 944/2001 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, изпълнението на приобретателите трябва да бъде ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично, като е изразено с бланкетно становище, че настоящият случай не бил такъв. В касационната си жалба касаторът поддържа и че била налице „очевидна несправедливост“ на обжалваното решение по отношение на него, като в тази връзка единствено се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, без да се излагат каквито и да било доводи в какво се изразява тази „очевидна несправедливост“.
Ответниците Й. и К. Ш. в отговора на касационната жалба излагат становище, че не следва да се допуска касационното обжалване, като изтъкват, че от страна на жалбоподателя не е формулиран правен въпрос по смисъла чл. 280, ал. 1 от ГПК; излагат и доводи за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Видно от гореизложеното, в изложението към касационната жалба не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, несъгласието на касатора с обжалваното въззивно решение и оплакванията му за неправилност на същото (каквито единствено са наведени в изложението към касационната жалба в случая) представляват касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което липсата на формулиран правен въпрос, съгласно последната разпоредба е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо да се изследва дали са налице сочените от жалбоподателя допълнителни основания по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, каквито в случая не са и наведени.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че в мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел, че изпълнението на задължението на приобретателите за гледане и издръжка на прехвърлителя трябва да бъде ежедневно, непосредствено и непрекъснато а не епизодично, и в тази връзка изрично се е позовал на посоченото и от касатора, решение № 633/01.07.2002 г. по гр. дело № 944/2001 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, както и на решение № 293/04.06.2009 г. по гр. дело № 491/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС и решение № 165/01.03.2010 г. по гр. дело № 71/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, като правните изводи на съда са в пълно съответствие с тази практика на ВКС. В пълно съответствие с практиката (включително задължителната такава) на ВКС по приложението на чл. 266 от ГПК въззивният съд е постановил и определението си от 07.11.2018 г., с което е оставил без уважение искането на жалбоподателя-ищец за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, както и за изслушване на съдебно-медицинска и съдебно-икономическа експертиза.
При това положение, дори да се приеме, че с бланкетното си твърдение за „очевидна несправедливост“ на обжалваното въззивно решение, касаторът има предвид очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, то не е налице и това основание за допускане на касационното обжалване.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците, претендираните и направени от тях разноски за заплатените адвокатски възнаграждения за защитата им в касационното производство, а именно – сумите от по 720 лв. – на всеки един от двамата ответници.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1681/08.03.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 11324/2018 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Д. О. Ш. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Й. О. Ш. с ЕГН [ЕГН] и К. И. Ш. с ЕГН [ЕГН] – на всеки един от двамата – сумите от по 720 лв. (седемстотин и двадесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top