О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. София, 20.03. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 350 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на Н. Б. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 163/15.06.2011 г. по гр. дело № 1536/2009 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което, като е отменено решението от 10.04.2009 г. по гр. дело № 3868/2007 г. на Софийския градски съд, е признато за установено между Ю. Б. И. и молителя, че сключеният на 17.08.2004 г. договор за покупко-продажба с нотариален акт № , том , рег. № , н.д. № г. на нотариус Ч. Б., вписан с вх. рег. № , акт , том , д. г., е нищожен като привиден, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
В молбата се сочи основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, като във връзка с това се представят: постановление от 11.10.2007 г. по пр. пр. № 26896/2007 г. на СРП и писмено изложение от 21.04.2005 г., изходящо (подписано) от живущи в [жилищен адрес][жк]на [населено място]. Също в тази връзка, в молбата се сочи, че след постановения с това прокурорско постановление, отказ на районния прокурор да образува досъдебно производство по обвинение за лъжесвидетелстване от страна на В. Б., разпитана като свидетел в първоинстанционното производство по делото, молителят „не продължил прокурорската преписка”, тъй като след решенията на СРС и СГС по делото той вече нямал интерес да доказва такова лъжесвидетелстване, като същото отношение изградил и по отношение на свидетеля по делото А. Ю. И.. В молбата също така се излагат и доводи и съображения за неправилност на атакуваното решение на ВКС, който основал решението си на показанията на посочените двама свидетели, които не били обсъдени и преценени от първоинстанционния и от въззивния съд поради липса на обратно писмо.
Ответникът по молбата Ю. Б. И. в отговора си поддържа становище за недопустимост и неоснователност на молбата; претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка по чл. 307, ал. 1 от ГПК намира молбата за отмяна за процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато по надлежния съдебен ред са установени изчерпателно изброените там престъпни обстоятелства (неистинност на документ, на показания на свидетел или на заключение на вещо лице, на които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото). Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК, в този случай молбата за отмяна следва да се подаде в тримесечен срок, считано от влизане в сила на съдебното решение или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила. От тези разпоредби следва, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК изисква да са налице твърдения в молбата, не само за наличие на някое от изброените престъпни обстоятелства, но и за установяването им по надлежния съдебен ред с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение. В случая молителят твърди наличие на престъпни обстоятелства, които попадат сред изброените в чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК (неистинност на показания на свидетели, върху които е основано влязлото в сила решение на ВКС, чиято отмяна се иска), но не твърди тези обстоятелства да са установени с влезли в сила присъда или съдебно решение, като не сочи и не представя такива. Напротив, твърдението му е за отказ на прокурора да образува досъдебно наказателно производство за лъжесвидетелстване срещу единия от свидетелите по делото. Това твърдение на молителя и представените във връзка с него писмени доказателства не попадат в хипотезата на соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. В хипотезите на никое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК не попадат и доводите на молителя за неправилност на атакуваното решение на ВКС.
От горното следва, че подадената молба за отмяна на последното, е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, като образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати – също като процесуално недопустимо.
Независимо от изхода на делото, молителят не дължи на ответника по молбата, претендираните от последния разноски за настоящото производство, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива разноски.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Н. Б. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 163/15.06.2011 г., постановено по гр. дело № 1536/2009 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение; като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 350/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.