3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 21.03.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2292/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. И. Н. от [населено място] против решение №97 от 01.06.2017г. по т.д.12/2017г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация- Земеделска кооперация за производство и услуги „Д.”, [населено място], чрез пълномощника си – адв. И. М. е на становище, че жалбата е неоснователна.Страната е поддържала общо и това, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си адв. Н. Б. е поддържал, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси – „ Когато въззивната инстанция постанови решение, с което отменя като неправилно първоинстанционното решение и съответно уважава или отхвърля иска следва ли второинстанционния съд да обсъди всички доказателства събрани по делото … 2 / „ Следва ли да се изключи производството по чл.20 ЗТР в случаите когато атакувания като несъществуващ факт се удостоверява с документи, съдържащи пороци, правещи ги документи с невярно съдържание” 3 / „ В производството по чл. 29 ЗТР годно доказателствено средство ли е документ, за който е установено, че е с невярно съдържание, а именно Протокол от 30.01.2016г. да проведено ОС на Кооперацията, според който в списъка на участващите в ОС членове на кооперацията, сред които са записани двама, починали шест месеца преди провеждане на събранието.” 4 / ”В производството по чл.29 от ЗТР годно доказателствено средство ли е решението за свикване на ОС на кооперацията, прието от УС и КС в състава, на които органи участват лица, които не са избирани от ОС за членове на тези органи, а ще бъде утвърдено тяхното членствено правоотношение на предстоящето общо събрание” и 5/ „ Може ли със свидетелски показания да се установява факта на съществуването в правния мир на официален документ, какъвто представлява акт образец 16. Свидетелски показания удостоверяват че към момента на провеждане на ОС на Кооперация Д. за сградата, за която се твърди, че е проведено е бил издаден акт 16.” Страната е поддържала по отношение на въпросите 1 и 2 основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като е развила кратки доводи за нарушение на материалния закон и е изброила актове на ВКС. По 3 и 4 въпрос е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като в заключение е поддържала, че отговорът по тези въпроси щял да „ очертае съдържанието и начина на защита на ответника по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК” / какъвто не е разглеждания/. По петият поставен въпрос не са изложени съображения по приложим допълнителен критерий. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от него първи въпрос не е релевантен, тъй като е свързан със становището на страната и с оплакванията й за неправилност на въззивното решение, а не с приетото от въззивиния съд. В случая, фактически необосновано страната счита, че не са били обсъдени свидетелските показания относно извършване на строително- монтажни работи в сградата към датата на провеждане на общото събрание. Тъкмо обратното, съдът подробно ги е обсъждал като не им е дал вяра, поради това, че свидетелите не са влизали в сградата, а само са минавали покрай нея и това, че същите противоречат на събраните по делото доказателства, включително и на удостоверяване на [община] за издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на обекта. Т.е. основаното оплакване на фактически неверни доводи при невярно интерпретиране на подробните мотиви на въззивната инстанция не може да обоснове извод за релевантност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК на поставения първи въпрос.
Вторият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като не се основава на подробните решаващи изводи на състава, а на оплакванията на страната за тяхната неправилност, както същата е пояснила при неразбиране на изразеното от състава мотивиране, за това, че нарушенията допуснати при провеждане на общото събрание са ирелевантни спрямо производството по чл.29 ЗТР, тъй като са предмет на разглеждане по иск с правно основание чл.58 ЗК. В тази връзка поставеният въпрос съставлява изявление на страната по съществото на спора, но няма връзка с решаващите мотиви на състава, обосновани и със задължителна съдебна практика. Изводите в цитираното решение по отношение на доказателственото значение на протокола за проведеното общо събрание също са изцяло в съответствие със сочената практика, която не дава отговор на поставения от касатора въпрос.
Третият и четвърти въпрос, освен че не са обосновани като допълнителен критерий не са правни а фактически, тъй като съдържането им е свързано с обстоятелства поддържани от страната, а не с решаващите правни изводи на състава. Петият поставен въпрос също е фактически, но дори и да бъде изведено правно съдържание от него, то същия обективира невярно интерпретиране на фактите по делото и в тази връзка е неотносим към спора. С него се прави довод, че въззивният съд е приел съществуване на официален документ – акт.16 въз основа на свидетелски показания, което е фактически невярно. Тъкмо обратното, съдът се е позовал на установеното по делото официално удостоверяване на този факт във връзка с разрешението за експлоатация на обекта.
С оглед изложеното и във връзка с така депозираното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят поисканите и установени разноски за производството пред ВКС, в размер на 1000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №97 от 01.06.2017г. по т.д.12/2017г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. И. Н. от [населено място] да заплати на Земеделска кооперация за производство и услуги „Д.”, [населено място], направените пред ВКС разноски в размер на 1000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: