О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр.София,
23.02.2014г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. № 855 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба на В. Л. П., чрез пълномощника му адв. М. К., срещу определение от 10.09.2014 г. по гр.д. № 16988/2013 г. на ГС София, с което оставена без разглеждане молба за изменение на решението по същото дело в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа жалбата по съображения за неправилност на постановеното определение, като сочи, че не е бил в състояние да възрази срещу предявения адвокатски хонорар в рамките на приключването на устните състезания, доколкото не е участвал в последното заседание по делото. Възразява срещу приетите от съда разноски като ги намира за прекомерни.
Ответниците по жалбата – К. М. и М. М. – З., редовно уведомени, подават отговор в срок. Намират жалбата за неоснователна предвид пропуснатия преклузивен срок за искане на изменение на решението в частта за разноските. Позовават се на практика на ВКС. Молят да бъде потвърдено обжалваното определение.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение от 22.05.2014 г. по гр.д. № 16988/2013 г. ГС София е потвърдил решението на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на И. Л. В. (впоследствие конституиран като наследник В. Л. П.) срещу К. Г. М. и М. Г. М. – З.. Въззивният съд е присъдил на ответниците по исковете направените от тях пред СГС разноски в размер на 2500 лв за всеки от тях. С молба от 21.07.2014 г. В. П. е поискал от ГС София да измени решението си в частта за разноските, като в тази връзка е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на ответниците. Същата молба съдът е намерил за недопустима, по съображения че искането за изменение на разноските е направено след преклузивния за това срок, а именно след приключване на устните съзтезания.
Така постановеното определение е правилно.
Видно е от данните по делото, а и не се оспорва от жалбоподателя, възражението за прекомерност на разноските, представляващо молба за изменение на решението в съответната му част по смисъла на чл. 248 ГПК, е депозирана за първи път на 21.07.2014 г., а именно след приключване на устните състезания. Съгласно последователната практика на Върховния касационен съд по този въпрос (включително и задължителна такава по чл. 274, ал. 3 ГПК – определение № 372 от 16.05.2012г. по ч.гр.д. № 223/2012г. на ІV г.о.) искането по чл.78, ал.5 ГПК следва да се заяви от страната, след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Поради това срокът за предявяване на такова искане е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Когато искането по чл.78,ал.5 ГПК се прави за пръв път по реда на чл.248,ал.1 ГПК, то е несвоевременно.
В процесния случай е вярно, видно от протокол за проведено съдебно заседание от 19.05.2014 г., че въззивникът по делото не е се явил на последното съдебно заседание, в което е претендирано адвокатско възнаграждение. Поради отсъствието си от съдебното заседание жалбоподателят в настоящото производство не е разполагал с възможност да се осведоми и респ. да възрази срещу така предявените разноски. Тази невъзможност обаче е субективна, а не обективна и не може да бъде извинителна. Процесуалните преклузии са насочени към обезпечаване на бързина и дисциплина в процеса и последиците от тяхното пропускане следва да се понесат от съответната страна, която не е организирала защитата си съобразно тях. Ето защо така обжалваното определение на ГС София е правилно и законосъобразно и поради това следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.09.2014 г. по гр.д. № 16988/2013г. на ГС София, с което оставена без разглеждане молба за изменение на решението по същото дело в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: