О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. София,24 ноември 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
и с участието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА
частно дело № 638/2009 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от адвокат Р, представящ се за пълномощник на осъдения по Н. О. Х. Д. №1/95 г.по описа на ВС, ВК, М. И. П., срещу разпореждане от 28.10.09 г.на съдия от ІІІ наказателно отделение при ВКС на РБ. Със същото е върната депозираната на 22.10.09 г. молба на задочно осъдения П. за възобновяване на посоченото наказателно дело.
Становището на представителя на ВКП е от една страна, че жалбата е недопустима,тъй като адвокат Н няма представителна власт да обжалва атакувания съдебен акт,като това трябва да бъде сторено евентуално лично от осъденото лице, а от друга- че жалбата по същество е неоснователна, тъй като вече има налично произнасяне по молба за възобновяване на наказателно производство спрямо задочно осъдения П. и е налице пречката на чл.24,ал.1,т.6 НПК.
ВКС, 2 наказателно отделение, след като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея аргументи, след като се запозна със становището на представителя на ВКП и атакувания съдебен акт, както и след като прегледа материалите по делото, релевантни за настоящото произнасяне,намира за установено следното:
Преди да вземе отношение касателно същността на процедурата, съдът следва да отбележи определени обстоятелства, които по негова преценка се явяват съществени с оглед изхода на спора.
Първо, с молба от 23.07.09 г.осъденият по Н. О. Х. Д.1/95 г.по описа на Върховния съд, Военна колегия, М. И. П., е поискал възобновяване на посоченото дело, релевирайки основания за неговото задочно осъждане, без той да е наясно с воденото срещу му наказателно производство в РБ; и прогласения в закона срок от момента на узнаването, в рамките на който може да се иска възобновяване на производството. Въз основа на това искане е образувано К. Н. Д.448/09 г.по описа на ВКС, трето наказателно отделение. Като пълномощник по производството се е представил адвокат Р. В кориците на посоченото дело са приложени пълномощно и договор за правна помощ между него и съпругата на осъдения П. , С. И. П. , с оглед оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в запознаване с Н. О. Х. Д. № 1/95 г. на ВС, ВК. На основание това пълномощно, на адвокат Н е предоставена възможност да се запознае с коментираното производство, като по-късно той е уведомил осъдения за възможността да се иска възобновяване на същото. Именно поради тази причина е постъпило цитираното по-горе искане /молба/ за възобновяване на наказателното производство по Н. О. Х. Д. №1/95 г.по описа на ВС, ВК. С пълномощно, приложено на л.15 от К. Н. Д.448/09 г., М. П. , с актуален адрес в Украйна, гр. Д., ул. Г., дом 5, е упълномощил адвокат Н да го представлява по обсъжданото дело, ”до окончателното му завършване във всички съдебни инстанции,включително и пред ВКС”,като “извършва всички необходими процесуални действия и прави всички необходими доказателствени искания с оглед правилната защита в хода на процеса”.
В съдебно заседание на 22.10.09 г.производството по К. Н. Д. 448/09 г.е прекратено на основание чл.423,ал.3 НПК. Съставът на ВКС, Трето наказателно отделение е приел,че задочно осъденият не се е явил в съдебно заседание по неуважителни причини и затова производството за възобновяване е прекратено, без въобще да се взима отношение по съществото на искането. Същевременно,видно от мотивната част на определението, е ясна позицията на съда, че “няма процесуална пречка при завръщане на осъденото лице в Република България и при кумулативна даденост на условията и сроковете, предпоставящи възобновяване по чл.423 НПК, такава процедура да бъде инициирана”.
Второ, на 22.10.09 г. /в 13.45 ч.,вероятно след прекратяване на производството, часът за което липсва в протокола от съдебно заседание/ е постъпила нова молба с искане за възобновяване на процесното наказателно дело, от името на П. , несъмнено абсолютно идентична с първата такава. Съдържа се и резонно повтаряне на обстоятелството за узнаване за осъдителната присъда от страна на осъденото лице, на 22.04.09 г.-във връзка със задържането му от органите на РО ДГУ ГУМВД за екстрадиране по повод осъдителната присъда по Н. О. Х. Д. №1/95 г.по описа на ВС,ВК. Това е важно,с оглед прогласения в разпоредбата на чл.423,ал.1 НПК срок. Тази молба е оставена без разглеждане и е върната на осъденото лице с уведомяване и на неговия процесуален представител-адвокат Р. Н. , с разпореждането от 28.10.09 г. Преценено е,че не се дължи произнасяне по идентичната молба за възобновяване на производството като предходната, по която вече има налично произнасяне с определение, постановено в открито съдебно заседание на 22.10.09 г.
Трето, точно това разпореждане е атакувано от адвокат Н в качеството му на пълномощник на задочно осъдения П. Представителната власт на защитника се оспорва от прокурора от ВКП в неговото становище,отправено до ВКС, поради което се изразява отношение за недопустимост на жалбата срещу разпореждането. В основата на оспорването стои тезата,че П. един път вече се е възползувал от правото си да иска възобновяване и “делото е възобновено,след което прекратено на основание чл.423,ал.3 НПК”. Право на ново искане или на жалба срещу връщането не е предоставено на защитника и в случая няма представени доказателства адвокат Н да е упълномощен от осъдения с оглед изготвяне на искане или жалба пред ВКС. А това било важно,тъй като в случая става дума за надинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове,поради което в пълномощното изрично трябва да бъде упоменато упълномощаването на защитника с оглед възобновяване на производство.
Точното цитиране на становището на представителя на ВКП не е самоцелно. И това е така,защото настоящият съдебен състав дължи отговор на всеки от тези аргументи, обосноваващи в проекция и необходимостта от разглеждане или не на съществото на жалбата срещу процесното разпореждане. Ясно е, предвид казаното по-горе, че съставът на ВКС, Трето наказателно отделение никога не се е усъмнил в представителната власт на адвокат Н по отношение на дадените му пълномощия за представляване на осъденото лице пред ВКС на РБ във връзка с отправено искане за възобновяване на Н. О. Х. Д. №1/95 г.на ВС, ВК. Това не е сторил и представителят на ВКП в открито съдебно заседание на 22.10.09 г. Както неведнъж е подчертавано в съдебната теория и практика,не титулуването на съответния важим за процеса документ води до извод за неговото действие, а оценката на съдържанието му. В този смисъл приложеното по делото пълномощно на адвокат Н познанието за съдбата на Н. О. Х. Д. №1/95 г. и следващите се в тази връзка предприети от украинските власти действия спрямо П. , навеждат на извод за упълномощаване на защитника за задействуване и необходими действия по процедура, свързана с ново разглеждане на дело по отношение на задочно осъдено лице, което не е било никога уведомено за производството срещу му. Въпреки липсата на точно словно отразяване на процесуалната процедура “възобновяване” със следващите се в тази връзка действия, за този съд е безпределно ясно, че такъв е бил най-малкият целян резултат.
По-нататък, не отговаря на процесуалната действителност отразената неколкократно в становището на прокурора от ВКП позиция,че целта за възобновяване е била постигната веднъж,след което делото е прекратено на основание чл.423,ал.3 НПК и няма данни за упълномощаване на адвокат Н за повтаряне на опита да се иска възобновяване. Дали отправеното до ВКС искане за възобновяване е уважено или не, се решава с крайния съдебен акт на върховната инстанция по наказателни дела по съществото на процедурата, какъвто в случая липсва. Очевидно трябва да се повтори, че съставът на трето наказателно отделение на ВКС на РБ е прекратил производството по К. Н. Д.448/09 г., непроизнасяйки се по същество, на основание приемане на липса на уважителни причини за неявяване на задочно осъденото лице. Затова не може да се говори,че “делото е възобновено”. Новото искане /молба/ за възобновяване е от името на П. , както изисква процесуалният закон, а и по атакуваното разпореждане не личи съдът да се е усъмнил в представителната власт на защитника, като дори го е уведомил за връщане на молбата на осъденото лице.
Четвърто, позицията на прокурора от ВКП е несъстоятелна и в друга своя част. Цитирайки отново прекратителното определение, “след като делото е било възобновено”, той счита, че ако се допусне разглеждане по новата молба за възобновяване, би се нарушила забраната на чл.24,ал.1,т.6 НПК. Иначе казано, не би бил спазен принципът “non bis in idem”. Но чл.24,ал.1,т.6 НПК посочва актове /очевидно се има предвид определение за прекратяване на делото/, по които има налично произнасяне или се финализира определен въпрос по съществото на съответното обвинение. Единствено тогава не може да има повторно произнасяне, не и когато прекратяването на производството е на законово прогласено,но нямащо нищо общо със същината на процедурата, основание. Поради тази причина в конкретния случай съставът на ВКС, 3 наказателно отделение,в открито съдебно заседание на 22.10.09 г. е указал възможност за постъпване на ново искане по реда на чл.423 НПК,стига да са спазени изискванията на закона и най-вече, естествено,срокът за постъпване на същото.
Оттук нататък, този съд трябва да отговори каква е процедурата,в която той се произнася по жалбата срещу разпореждането от 28.10.09 г. Съгласно приетото по-горе за упълномощаване на защитника, П. е целял постигане на най-благоприятен за себе си резултат, какъвто би могъл да бъде произнасяне по същество на искането за възобновяване на наказателното производство срещу него. Атакувайки разпореждането от 28.10.09 г., защитникът отстоява правата на задочно осъдения точно в обсъждания аспект и следователно осъществява дейност в неговата представителна власт.
Видно от мотивите към атакуваното разпореждане, то се е занимавало със съдържателната част на искането за възобновяване. Преценено е освен това, че волята на съда по искането е обективирана по производството по К. Н. Д. 448/09 г. Но както вече нееднократно бе заявено, по цитираното производство липсва произнасяне по същество. Така че няма как да се говори за обективирана съдебна воля по самото искане. А дали новото такова съдържа идентични основания като това, по което липсва произнасяне и е лишено от последици в правния мир, не е следвало да се взима отношение. В крайна сметка новото искане /молба/ е отправено в срока по чл.423,ал.1 НПК от името на задочно осъденото лице,за което няма изискване за лично депозиране. Дали доводите по искането са валидни, може да се разглежда само в същинска процедура по възобновяване, при наличие на всички оповестени в процесуалния закон предпоставки.
Водим от изложените съображения и на основание чл.426 вр.чл.351,ал.4 и сл. НПК ВКС,Второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане,постановено на 28.10.09 г.отх съдия-докладчик при ВКС,Трето наказателно отделение, с което е върната депозираната на 22.10.09 г.молба на задочно осъдения М. попов по Н. О. Х. Д. 1/ 95 г.по описа на ВС, ВК.
ИЗПРАЩА делото на председателя на наказателна колегия на ВКС, за образуване на производство по възобновяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/