2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
С., 24,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 21 февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 96 /2012 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т.Р., последен ликвидатор на Б. АД-В.-заличено, против определение от 13.06.2011 г. по гр.д. № 433/2010 г. на Софийски АС, с което се оставя без разглеждане въззивната му жалба и се прекратява производството по делото, тъй като АД е заличено по време на първоинстанционното производство.
Ответникът по частната жалба Г. Л. И. от С. е подал отговор, че същата е недопустима и неоснователна, като претендира за разноски. Но в случая не се касае за частна касационна жалба, както и няма доказателства за платени разноски по това производство.
Основният довод на частния жалбоподател е, че първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл.74 ТЗ, не било обезсилено.
ВКС-І т.о., като взе предвид и определение № 243/29.05.2007 г. по приложеното ч.т.д. № 178/2007 г. на ВКС-ІІ т.о., в което се цитира и опр. № 228/14.12.2005 г. по гр.д. № 508/2005 г. на петчленен състав, приема следното:
Частният жалбоподател няма правен интерес от обжалване, тъй като въпреки че конститутивният иск е уважен, това няма да породи ефект свързан с правоотношение по чл.273,ал.2 ТЗ-възобновяване на ликвидация, а не на правосубектността, тъй като дружеството е заличено. В подобен смисъл има и задължителна практика на ВКС-Р по т.д. № 401/2009 г. и Р по т.д. № 152/2009 г. на І т.о.
Именно по изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение от 13.06.2011 г. по гр.д. № 433/2010 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: