Определение №140 от 25.2.2014 по търг. дело №2262/2262 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 140

С., 25,02,2014 година

Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2262/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 28 от 14.02.2013г. по т. д.993/12г. на Пернишки окръжен съд.
Ответникът по касация- Д. И. Д. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата,след проведено производство по чл.285 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Р. К. е възпроизвел теста на чл.280, ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК. Посочил е, че счита, че „ казуса” е решаван „ многократно „ от съдилищата и по него има „многократни произнасяния на всички съдилища включително и на ВКС”, като решенията „ многобройни такива винаги са в противовес на атакуваното решение на Пернишки окръжен съд”. Страната е заявила, че смята „ че не е необходимо да сочи някое конкретно решение от многобройните такива”, след което е изложила доводи за неправилност на решението, така квалифицирани и от нея . В заключение е посочено, че „ едно решение” на ВКС „ ще доведе до промяна на наложилата се практика в тази насока” и ще е от „ принос за точното и правилно прилагане на закона”.Други доводи не са изложени въпреки дадената от съда възможност и указания за представяне изложение.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не само не е формулирала процесуалноправен или материалноправен въпрос-липсата, на който е основание за недопускане на касационно обжалване на решението – арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г., но и не е изложила каквито и да било доводи свързани с лимитивно изброените хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК, съобразно наличие на предпоставките, от които се извежда и основателността на искането за допускане на решението до касационно обжалване. Този извод се налага поради това, че съобразно цитираната задължителна практика / ТРОСГТК №1/09г./, в хипотезата на т.2 на чл.280 ГПК,противоречието следва да бъде установено от касатора като то е по конкретно формулиран правен въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, и по разрешения на същия въпрос дадени в конкретно посочени съдебни актове- на ВКС / в случаите на казуална практика/ или друг съд в страната с влязло в сила решение, а в хипотезата на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъде посочена задължителна практика на ВС респ. ВКС в отклонение, на която въззивният съд е разрешил поставения правен въпрос. Общото твърдение за това, че имало такава практика не установява, следователно наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба
Не обосновава извод за приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и изложеното оплакване за неправилност на съдебния акт, свързан със защитната теза на касатора, тъй като то има относимост към основанията по чл.281 ГПК, но е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28 от 14.02.2013г. по т. д.993/12г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top