3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 25.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1310 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.
С определение от 07.01.2016г. по гр.д.№4909/2015г. на Софийски градски съд, ІІ-Б ГО, постановено в производство по чл.248 ГПК, съдът е отказал да намали присъдените в полза на Б. Ч. разноски в размер на 1360,22лв. Със същото определение съдът е допълнил решението си в частта за разноските, като е присъдил в полза на Е. Т. и Р. Т. сумата от 350лв.
Частна жалба срещу определението на СГС е подадена от Е. Т. и Р. Т.. В жалбата е посочена методика, по която според жалбоподателите следва да се изчислят разноските по делото. Според тях съдът следва да отчете не само сумата по уважената част от едната въззивна жалба, но и по отхвърлената част. При това положение разноските, които те дължат на Б. Ч., са 46,72 % или 1113,42лв., а разноските, които той им дължи, са 53,28 % или 551,98 лв.
Ответниците в производството Б. Б. Ч. и В. К. Ч. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че жалбата е процесуално допустима и основателна.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски и адвокатски възнаграждения се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл.78, ал.3 ГПК – ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Когато в едно производство са предявени и насрещни искове, правилата по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК следва да се съблюдават както по първоначалните, така и по насрещните искове. Ако исковете са парични, следва да се изчисли за каква част от общо търсената сума делото е приключило в полза на всяка една от страните.
В настоящия случай Б. Б. Ч. е обжалвал пред въззивния съд решение на първата инстанция, с която са отхвърлени претендираните от него суми в размер на 13 011лв. и 16 148лв. или общо 29 159лв. С въззивното решение жалбата му е уважена само за сумата 13 011лв., а за сумата от 16 148лв. отхвърлителното решшение на първоинстанционния съд е потвърдено.
В същото производство въззивният съд е разгледал и жалба на Е. Т. и Р. Т. срещу решението на районния съд, в частта, с която са били осъдени да заплатят на Б. Ч. и В. Ч. сумата от 1146,56лв. Жалбата е оставена без уважение, като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част.
Като е присъждал разноските за въззивното производство, въззивният съд е отчел само сумата от 13011лв., за която жалбата на Б. и В. Ч. е била уважена, но не и сумата от 16 148лв., за която първоинстанционното решение е било потвърдено. По същия начин сумата от 1146, 56лв., за която жалбата на насрещната страна не е била уважена, не е отчетена при определяне на разноските, дължими на Б. Ч.. Ето защо обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде отменено, а дължимите разноски на страните за въззивното производство се определят от настоящата инстанция.
Общият размер на сумите, по отношение на които въззивният съд е извършвал проверка на първоинстанционното решение, е 30 305, 56 лв. / 13 011 + 16148 + 1146,56 /.
За въззивното производство Б. Ч. е направил разноски в размер на 2383,18лв., при въззивна проверка върху сумата от 30 305,56 лв. Съразмерно на уважената част от жалбата му за сумата от 13 011лв., разноските, които му се дължат по чл.78, ал.1 ГПК, са 1023,16 лв., а съразмерно на отхвърлената част от жалбата на насрещната страна за 1146,56лв., дължимите разноски по чл.78, ал.3 ГПК са 90,16лв. Общият размер на разноските, които се дължат на Б. Ч., са 1023,16 + 90,16 = 1113,32лв.
За въззивното производство Е. и Р. Т. са направили разноски в размер на 1036 лв., при въззивна проверка върху сумата от 30 305,56 лв. При отхвърлена част от жалбата на насрещната страна за 16 148 лв., дължимите на Е. и Р. Т. разноски по чл.78, ал.3 ГПК са 552,02 лв.
Разноските по компенсация, които се дължат на Б. Ч., са 561,30лв. / 1113,32 – 552,02 /. Ето защо, след отмяна на обжалваното определение по чл.248 ГПК, въззивното решение следва да се измени в частта за разноските, като Е. и Р. Т. бъдат осъдени да заплатят на Б. Ч. разноски по компенсация в размер на 561,30 лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 07.01.16г. по гр.д.№4909/15г. на Софийски градски съд, ІІ-Б ГО, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решението от 13.11.2015г. по гр.д.№4909/15г. на Софийски градски съд, ІІ-Б ГО, в частта за разноските, като вместо разноски в размер на 1360,22 лв., ОСЪЖДА Е. Х. Т. и Р. Т. Т. да заплатят на Б. Б. Ч. разноски по компенсация в размер на 561,30лв. за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: