О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. София, 29.03.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 806 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 818/24.01.2018 г. на Е. Д. М., подадена чрез особения му представител адв.И. Д., срещу определение № 18/03.01.2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 5039/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 28.06.2017 г. по гр.д. № 11320/2016 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното определение е постановено връщане на исковата молба на ищеца и прекратяване на производството по делото като образувано срещу ответник – съдебен заседател, ползващ се с функционален имунитет.
В частната касационна жалба се подържа, че обжалваното въззивно определение е незаконосъобразно. Иска се допускането му до касационен контрол и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.
Частната касационна жалба е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С определение от 28.06.2017 г., постановено по гр.д. № 11320/ 2016г., Софийският градски съд е върнал подадената от Е. Д. М. искова молба вх.№ 23125/08.09.2016 г, с която ищецът е предявил срещу Р. Т. С. – съдебен заседател от Специализирания наказателен съд, иск за сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от поведение на ответницата в качеството й на член на съдебния състав по НОХД № 646/2015 г. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение като е приел, включително и по силата на препращането по чл.272 ГПК, че съгласно нормата на чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т.нар. „функционален имунитет“ на магистратите. На основание чл.66, ал.2 ЗСВ, този имунитет е приложим и по отношение на съдебните заседатели, тъй като същите имат еднакви права и задължения със съдиите. Направен е извод, че съобразно изложените в исковата молба факти и обстоятелства, ответницата се ползва с функционален имунитет, което представлява абсолютна процесуална пречка за образуване и разглеждане на предявения от М. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от „незаконни действия“ на съдебния заседател Р. С..
В изложението на касатора се поставят въпросите дали материалноправната легитимация на ответницата с оглед наличието на функционален имунитет е въпрос по допустимостта, или по основателността на претенцията; трябва ли съдът да събере доказателства за обстоятелството, че ответницата е лице, ползващо се с функционален имунитет, преди да прекратява делото на това основание; допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на 132 от Конституцията на РБ и прилагането й по отношение на лица, извън изрично посочените в текста на нормата. Иска се допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата.
По поставените от касатора въпроси е налице единна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. С постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения – № 17/12.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 35/2018 г., ІV г.о., № 143/ 05.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1626/2017 г., ІІІ г.о., № 137/15.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 709/2017 г., ІV г.о., № 141/ 04.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1508/2017г., ІІІ г.о., № 152/ 10.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1701/2017 г. на ІІІ г.о. и множество други, е прието, че въпросът за наличието на функционален имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ, с който ответната страна по предявен срещу нея граждански иск за вреди разполага, е въпрос, който пряко обуславя допустимостта на предявения иск. Наличието му е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на спора по същество, когато от ищеца не са въведени твърдения и не са представени доказателства да е налице умишлено престъпление от общ характер, какъвто е и настоящият случай. Касае се за отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно – само въз основа на изложените от ищеца твърдения в исковата молба и наличието на която, след като бъде констатирана от съда, изключва възможността да се предприемат каквито и да е процесуални действия по разглеждане на спора по същество. В този смисъл е и разпоредбата на чл.130 ГПК, съгласно която при проверка на исковата молба, след като съдът констатира, че искът е недопустим, той е длъжен да върне исковата молба и да прекрати производството по делото. Нормата е ясна, по приложението й има създадена непротиворечива практика на ВКС, поради което поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване не се установява /отделен е въпросът, че в изложението липсва и конкретна аргументация/.
На следващо място, съгласно чл.66, ал.1 и ал.2 ЗСВ съдебните заседатели са пълноправни членове на състава на съда, поради което в това им качество се ползват от предвидения в чл.132 от Конституцията на РБ функционален имунитет /вж. – определение № 191/06.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2638/2016 г., І г.о. на ВКС/. Този извод е резултат от функционално и логическо, а не от разширително тълкуване на нормата, както твърди касаторът в третия формулиран в изложението въпрос.
Следователно, дадените от въззивния съд разрешения съответстват на установената съдебна практика на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска / в т.см. са и разясненията по т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Неоснователно е искането на частния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като твърденията му не попадат в приложното поле на чл.628 ГПК – не се отнасят до тълкуване на разпоредба на правото на Европейския съюз или до тълкуване и валидност на акт на органите на Европейския съюз.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 18/03.01.2018 г, постановено по възз.ч.гр.д. № 5039/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.